Преди 19 години, по това време на май той печели последното си голямо състезание в леката атлетика.
Като шампион в хвърлянето на гюлле и диск.
19 години по-късно по това време на май, става на 40.Ще ги бележи тихо. Без много пукотевица.
Макар да е имал шумен, интересен, вълнуващ, пълен с хъс и спортна страст живот.
Две тежки дископатии вадят преждевременно от стадионите на Бългрия и света талантливият възпитаник на покойната Цветанка Христова, нейният шампион Бангича, както го знаят приятелите и конкуренцията в спортния свят.
Иначе е Димитър Бангов.
Роден в Казанлък, но наполовина родопчанин, по бащина линия.
Именно от голямата и магична планина носи както големи си ръст, така и голямата си мярка за хората, живота, спорта, политиката, за всичко, което вълнува един съвременен човек, останал в България.
На въпроса „Защо?“ след поредицата от злато, сребро и бронз, общо 33 медала, завоювани в различни национални, балкански и европейски шампионати и състезания по лека атлетика, Бангичът е останал в България, има прост отговор:
„Така се случи. Тук ми е било мястото.“
Попада сравнително късно, през 1996 година на стадиона в Казанлък, „съвсем случайно“, по думите му.
Имало тренировка, хвърля гюлле, харесва му, харесват го.
Точният мерник за хората и спортните надежди, запазена марка на без време отишлата си талантлива треньорка Цветанка Христова веднага забелязва младежа. И го .. кани в своята група.



За ученика от училище „Вапцаров“ в Казанлък започват интересните и трудни спортни години. В които расте и като човек, и като спортист. Гради характер.
На победител. С най- важният урок, който и сега му помага в живота:
„Не се предаваш, губиш и продължаваш!“
Още първата година Бангича става 6-ти на Републиканското първенство по лека атлетика в зала. Малко по-късно същата година печели и бронз на диск. Пак на Републиканско.
Две години по-късно става Републикански шампион в зала.


Научените лични житейски и спортни уроци от незабравимата треньорка и спортистка, от големия човек Цветанка Христова, и сега помага на Бангича да разпознава лесно приятели от врагове, фалша от истината в живота, доброто от злото, помага му да става след житейски препънки, не го кърши, независимо от ставащото.
Определя се като реалист и биткаджия.
Човек на честта и достойнството.
Стана интересно да си жив, и трудно да си честен и свестен у нас, споделя на един такси тур Бангича.
Напоследък почти не слиза от таксиметровия си автомобил, паралелно с останалите неща, които пълнят дните и живота му.
Учудва се, че близо две десетилетия, след като слиза от почетните стълбички , хората още го разпознават.
От детската ведрина и същевременно изстрадана мъдрост, с която мери живота и хората, разбираш, че си имаш работа с типичен представител на зодия „Близнаци“.
И докато се чудиш от кой точно извор на Зодиака е асцендентът му, от надничащите от задната седалка ей- такива детски плитки, с още по ей- такива ококорени за живота очи, на четеригодишната му дъщеричка, която пита:
„Тате, защо ти поливат очите?“, разбираш, че срещу теб стои човек с голямо, пъстро откъм емоции сърце.
Бангичът е от емоционалните.
Всъщност в спорта, за да си добър, не можеш да си темерут. Същото било и за политиката, при работата с хората, разсъждава Димитър Бангов, за който не темерути, а почтени и всеотдайни хора трябват сега на страната, за да си поеме въздух. И тя, и народът й.
Пази топли спомени за треньорката си Цветанка и не крие сълзите си, щом говори за нея.
Била от неповторимите хора, с които го е срещал живота. И от недостижимите.
Тя ме направи шампион в спорта, лаконичен е двукратният балкански шампион по лека атлетика Димитър Бангов.
За 7-те години в леката атлетика, шампионът по гюлле и диск трупа в колекцията си 33 медала. 6 златни от Републиканските му титли, 19 сребърни и останалото бронз.
Паралелно с това завършва казанлъшкият Механотехникум и треньорския факултет в НСА. Носителят на 33-те медала от различни балканиади и републикански първенства не избира треньорската професия после. Тежките травми от големите спортни натоварвания го „паркират“ отвъд терена.
Работи различни професии, „близко до реалния живот“, които го срещат с различни и интересни хора.
Всеки човек е един буквар, казва днес Бангича.
Така среща и Рада.


Магичната жена, от която сега има две деца- момче и момиче. И голяма цел за тях: да ги направи читави хора.
Да не ги напускат страстта да побеждават трудностите, да знаят, че животът е „тежка категория“ лека атлетика“ и изисква труд, постоянство, почтеност, смелост.
Все качества, които спортът възпитава.
Ядосва се, че сега голяма част от децата и младежите нямат спортна култура. И тя не се възпитава. Нито у дома, нито в училище. Особено сега, покрай двете загубени домашни онлайн учебни години, в които физическата активност на младите хора е тотално снижена и дори занемарена.
Мечтае да може да събере на стадиона в Казанлък десетки млади хора, за да почувстват живителната и съзидателна сила на адреналина в спорта и радостта на победата.
Това са незабравими житейски и човешки уроци, убеден е шампионът п в гюлле и диск.
И докато върти ежедневно волана, или хвърля въдица, защото е заклет рибар, Димитър Бангов се среща с много хора.
Таксито е новата социология, при това истинската, казва Близнакът.
От тази истинска социология е разбрал, вижда го и сега, че българите са объркани и то в голяма степен. Хем искат промяната, хем им етрудно да я назоват, хем някак нямат кураж да са част от нея. И все се надяват на някой, да ги оправя.
И трудно приемат мисълта, че оправянето е наша обща, и лична на всеки отделно работа. А и Тодор Живков, Бащицата е на небето, разсъждава Бангича.
От камбанарията на своите днешни 40, не разбира защо като народ и след новите 30 и повече спорни демократични години, като народ не сме проумели тази проста житейска истина.
Че спасението на давещите се, е работа на самите давещи се.
И като се давим колективно, като народ, следва и така пак, като народ да се спасим. Не да се озъртаме все за бащици и Спасители
Нови 40 години в пустинята ли да бродим, за да го разберем, пита шампионът.
И въпросът му остава да виси във въздуха.
Пореден градски бабаит е надул на „комплекси“ клаксона и не чува отговора.
