На 17 декември 2024 г. 13-годишният Николай от село Конаре ,община Гурково изчезва безследно.Момчето ,познато на всички като Ники е със синдром на Даун. Последно е видяно в двора на дома си, малко след обяд.След това – нищо.Нито дреха, нито обувка, нито следа. Само едно куче, върнало се без стопанина си.Още в първите дни след изчезването започва мащабна операция:полиция, жандармерия, пожарникари, доброволци, водолази, дронове, термокамери, хеликоптер.Претърсени са хиляди декари гори, реки, шахти и дерета.Нищо.Нито сигнал от човек, нито биологична следа, нито вещ.За няколко седмици случаят е навсякъде по новините.
После — тишина.
Интересът спада, институциите млъкват.Три са версиите за изчезването.Най-безобидната – че детето се е изгубило.Но след десетки дни търсене в радиус от километри не е открито абсолютно нищо.Няма как дете да “се изпари” така – без да остави физически следи.Вероятността да е станало жертва на природен инцидент клони към нула.Полицията официално не потвърждава, но и не отрича: възможно е отвличане, насилие или укриване на следи.Родителите са разпитвани, тествани с полиграф. Проверени са съседи и криминално проявени лица.Няма обвинения, но и няма отчет за това какво точно е било проверено.В началото на 2025 г. се появява информация, че търсенето е разширено зад граница.
Появява се въпросът: обявен ли е Ники в Интерпол?
Официално потвърждение няма.В сайта на Интерпол няма публикувана жълта бюлетина (за изчезнали деца).Ако е така – защо? Как може дете, изчезнало безследно в ЕС, да не е официално обявено за международно издирване?Последните реални действия по делото са предприети през януари 2025 г.След това няма официална информация от МВР или прокуратурата.Няма отчет за напредъка, няма нови версии, няма резултати от техническите анализи – телефонни клетки, видеокамери, GPS данни.
Това, което има, е стена от мълчание.
И въпроси, които никой не иска да задава публично.Как е възможно дете да изчезне посред бял ден, в малко село, и никой да не види нищо?Как е възможно полицията да не намери дори парче дреха, косъм, отпечатък?Как е възможно, година по-късно, да няма дори яснота дали детето е живо? Историята на Ники не е просто трагедия. Тя е диагноза на българската държава:липса на координация между институциите,бюрократично бездействие в първите 24 часа,липса на национален механизъм за реакция при изчезнало дете и пълна липса на прозрачност пред обществото.Всяко дете, което изчезне, се превръща в статистика, не в приоритет.Една година по-късно въпросите са повече от отговорите:
• Извършено ли е престъпление ?
• Защо няма международно издирване чрез Интерпол?
• Защо МВР спря да информира обществеността?
Мълчанието на държавата е по-зловещо от самото изчезване.Докато не се появят отговори, случаят „Ники от Конаре“ ще остане символ на българската безнаказаност – и на системата, която може да изгуби дете и да продължи все едно нищо не се е случило.И докато родителите плачат пред камерите, държавата се губи между протоколи и оправдания.В държави като Франция, Великобритания или Полша при изчезнало дете в рамките на 30 минути се задейства национален механизъм – Amber Alert.В България такъв механизъм все още не функционира пълноценно.При случая с Ники сигналът се подава след дни, първите екипи реагират локално, без централно координиране и едва след дни се включват специализирани структури.Този пропуск е фатален.Според международните стандарти, шансът да бъде открито живо изчезнало дете намалява с 80% след първите 48 часа.По данни на МВР , в страната има над 30 случая на деца, обявени за издирване, от които 11 – безследно изчезнали повече от година.Повечето са изчезнали в малки населени места.Изчезналите деца не са само “инциденти”. Те са показател за пропаднала превенция.В България няма интегрирана база данни в реално време,координирани доброволчески структури,обучени специалисти по бързо издирване в селски райони и задължителен протокол за национално известяване.Дори жълтите бюлетини на Интерпол за български деца се издават бавно, често с месеци закъснение.
Проблемът не е в това, че полицията не търси – а че търси по стара рецепта.
Докато в Европа се използват алгоритми за анализ на изчезвания, дронови карти, мобилни сигнали, у нас се разчита на “обход по дерета”.
Технологията е XXI век, но системата – от 1987 г.
Никой не носи реална отговорност за неуспешно разследване.Година след изчезването на Ники – нито МВР, нито прокуратурата са дали информация.Медиите питат, институциите отговарят с едно и също:,,Разследването продължава. Работят се различни версии.”Но без резултат това изречение звучи като признание за провал.