Грабеж, извършен преди повече от десетилетие, отново придобива обществена значимост. Причината – жената, която през 2012 г. съобщава, че е била нападната и ограбена пред дома си в Кричим, днес е резервен съдебен заседател в шумното наказателно дело „Дебора“.Според първоначалната информация от 2012 г., 56-годишната тогава Неврие Шакирова излиза от дома си около 5:30 часа. Твърди, че е трябвало да замине за София за планирана операция, за която е събрала 20 000 лева в брой.
Двама мъже с маски я причакват, нанасят ѝ удари и вземат чантата с парите. Жената е прегледана в болница в Пловдив и освободена за домашно лечение, а полицията започва разследване, което така и не стига до извършителите.На пръв поглед – класически криминален случай. Но с времето историята започва да се пропуква.
Журналистическа проверка установи най-малко седем ключови несъответствия, а едно допълнително медицинско противоречие поставя под сериозно съмнение част от разказите.
1. Сума на грабежа: 16 000 или 20 000 лева?
В различните публикации от онзи период се споменават две различни суми.
Това е необичайно голяма разлика при инцидент, свързан със събирани с месеци средства.
2. Променяща се диагноза
В публикации от 2012 г. жената твърди, че има аневризъм на мозъка.
В по-късни интервюта операцията е описвана като кардиологична.
Две напълно несъвместими медицински истории.
3. Допълнително противоречие: твърдение за кръвоизлив в мозъка
В някои от ранните ѝ интервюта Шакирова твърди, че е имала кръвоизлив в мозъка и е трябвало да пътува за София рано сутринта.
Но кръвоизливът в мозъка е животозастрашаващо състояние, при което:
• пациент не може да пътува сам, още по-малко извън лечебно заведение;
• почти винаги се осигурява транспорт с линейка;
• необходим е спешен надзор, а не самостоятелна организация на пътуване.
Твърдението, че човек с такава диагноза е тръгнал сам на дълъг път с голяма сума пари, е силно нелогично и противоречи на всякаква медицинска практика.
Още повече — в следващи интервюта кръвоизливът изчезва от историята, което прави разказа още по-непоследователен.
4. Мястото на нападението
В една версия – нападателите я връщат във входа.
В друга – я нападат до автомобила пред блока.
При реален грабеж това е детайл, който жертвата помни ясно.
5. Описанието на нападателите
В част от историите двамата мъже са „като от филмите“ – без никакви отличителни белези.
В други липсва каквато и да е конкретика.
6. Инструментът за нападение
Според една публикация жената е удряна с дъска за хляб – детайл, който не фигурира нито в полицейските съобщения, нито в по-ранните медийни текстове.
7. Кой е знаел за парите?
• Шакирова твърди, че никой не е знаел за голямата сума.
• Полицията твърди, че много хора в града са били информирани за предстоящото ѝ пътуване.
Двете версии взаимно се изключват.
Неврие Шакирова е назначена като резервен съдебен заседател в делото „Дебора“.
Защитата на подсъдимия използва стария грабеж от 2012 г. като аргумент за евентуална пристрастност, твърдейки, че човек с преживяно насилие може да бъде повлиян.Така нерешен случай от миналото се превръща в аргумент в съдебна зала.
Инсцениран ли е грабежът?Няма категоричен отговор.
Но обемът от противоречия — различни диагнози, променящи се детайли, медицински и логически несъответствия — поставя под сериозно съмнение достоверността на някои ключови елементи от историята.
Когато човек със спорна, противоречива и недостоверно документирана история участва като съдебен заседател в чувствително дело, общественият интерес към истината става неизбежен.