Историята започва като стандартна имотна сделка. Завършва като наказателноправен казус, в който ключова роля играят порочен предварителен договор, агресивно посредничество и движение на пари извън всякаква правна рамка.
В центъра е Севда Тити – купувач, който търси дом, и агенция Vesta Home, която по документи е посредник, но по факти – активен двигател на събитията.През 2024 г. Севда е насочена от представители на Vesta Home към апартамент ново строителство на ул. „Братя Миладинови“ в Казанлък. Подписан е предварителен договор с търговско дружество – формално „продавач“.
На пръв поглед документът изглежда стандартен. Но именно тук се крият първите му юридически пороци:липсва конкретен краен срок за нотариално изповядване,сделката е обвързана с бъдещо и несигурно събитие – издаване на Акт 16,няма ясно разписан ред и срок за връщане на капарото,не е посочено изрично, че капарото се връща само и единствено на купувача.Срещу подписа Севда превежда 15 000 лева капаро по банков път.
След подписването започва период на изчакване. Сделката не напредва. Причините се сменят – здравословни проблеми на собственика, „временно забавяне“, липса на готовност за нотариална сделка.В този период Севда губи работата си. Това е обективна и съществена промяна в обстоятелствата. Тя уведомява посредниците, че:няма финансова възможност да поеме кредит,отказва се от покупката и моли за връщане на капарото.От юридическа гледна точка искането е напълно логично – сделката не е финализирана, а неизпълнението не е по нейна вина. Но договорът не съдържа механизъм, който автоматично да защити това право.Продавачът действително връща сумата от 15 000 лева, но не на Севда, а на представител на агенцията,въпреки ,че посредникът не е страна по договора,няма пълномощно,купувачът реално не получава средствата си.От този момент спорът вече не е просто граждански. Възникват основания за съмнение за злоупотреба с доверие или присвояване.След отказа от сделката не следва уреждане на отношенията. По твърденията на Севда следва директен натиск от представители на Vesta Home.Защото момичето губи работата си и не може да поеме кредит.Собствениците на агенцията обаче й казват :,,Трябва да стане сега – докато банките не знаят, че си без работа.“Тук посредничеството преминава границата на допустимото и навлиза в зона на въвеждане в заблуждение и принуда.По организация на агенцията, на 26 ноември Севда посещава две банки:Обединена българска банка – кандидатства за кредит от 30 000 лева и Първа инвестиционна банка – кредит от 80 000 лева.Общата сума е 110 000 лева.Още на 27 ноември – за по-малко от 24 часа – кредитите са одобрени и средствата са налични.На 27.11.2024 г.,след отпускането на парите Севда е инструктирана да изтегли цялата сума в брой.
Когато излиза от банките, представителите на агенцията я чакат в автомобил, паркиран наблизо.Там, в колата, тя предава 110 000 лева в брой.Няма договор.
Няма разписка.
Няма правно основание.Тези пари не са предмет на предварителния договор и не кореспондират с никакво законно задължение.Днес резултатът е ясен:няма апартамент,капарото не е върнато на купувача,110 000 лева са изчезнали,а задълженията към банките остават.В жалба до Прокуратурата общата заявена имотна вреда възлиза на 125 000 лева, без лихвите и допълнителните разходи. Този случай вече има име.
Името му е измама.
Не защото сделката не се е състояла – това се случва.
А защото след провала ѝ истината е била заменена със заблуждение, договорът – с натиск, а правото – с пари в брой. Днес тежестта е върху прокуратурата.
Защото в този случай не става дума само за една жена и нейните 125 000 лева. Става дума за границата между посредничество и престъпление, между граждански спор и наказателна отговорност.