Вчера в магазин от търговската мрежа бяха засечени фалшиви банкноти от 100 евро. Реакцията на собственика беше повече от адекватна – извади записите от охранителните камери, на които ясно се виждат лицата на хората, платили със съмнителните пари. Лицата са разпознаваеми и живеят в Стара Загора.
Следва първият абсурд: въпреки ясните записи и очевидната спешност, собственикът чака два часа в полицията, за да подаде сигнал. Два часа – достатъчни не само за едно кафе, а и за спокойно изтриване на следи, смяна на телефони и „преструктуриране“ на маршрути.Междувременно образите на заподозрените вече се разпространяват неофициално. Оказва се, че те са добре познати в града. Самият собственик стига по-далеч от институциите – издирва ги, намира информация къде работят, дори стига до контакт. Един от тях работи в Казанлък, но каква изненада – днес „не е на работа“.
Тук започва голямото национално чудене:
Фалшиви ли са 100-те евро или не са?
До обяд днес отговор няма. Говори се, че банкнотите ще тръгнат банки , след което ще бъдат изпращани за анализ – евентуално в Стара Загора. Докато се уточнява логистиката, процедурите и кой точно носи отговорност, времето си върви.
Иронията е пълна:
докато полицията установява дали банкнотата е фалшива чрез банки и анализи, никой не бърза да установи и изолира лицата, които вече са заснети, разпознати и локализирани. Вместо действия – изчакване. Вместо превенция – бюрокрация.
През това време става ясно и друго: един от разпространителите не се е появил на работа. Дали защото образът му вече се върти из социалните мрежи? Вероятно. А дали използва това безценно време, за да прикрива следи? Напълно възможно.Докато институциите разсъждават дали едно евро е истинско или не,двама потенциални разпространители на фалшиви пари имат два дни аванс.В държава, в която камерите показват ясно лица, местоживеенето е известно, а сигналът е подаден навреме, „светкавичните действия“ на полицията изглеждат по-скоро като бавен кадър.И остава логичният въпрос:
ако до обяд не можем да разберем дали една банкнота е фалшива,колко време ни трябва, за да спрем тези, които я разпространяват? Докато се чака, никой не задържа, не разпитва, не изземва телефони, не предотвратява следващи разпространения. А това води до напълно логичното съмнение:ако парите са фалшиви, колко още са пуснати в обръщение през това време? Когато институцията, която трябва да пресече престъпление, не действа навреме, тя не е неутрална. Тя става част от проблема. Дори и без умисъл.