Идеята в Казанлък да се създаде площад „Слава на Украйна“ не е просто символичен жест на солидарност. Тя е политическа провокация, която вкарва чужд военен конфликт в сърцето на българското обществено пространство. Представена като морален акт по повод четвъртата годишнина от войната между Русия и Украйна, инициативата всъщност е показна демонстрация на идеологическа лоялност, която няма нищо общо с интересите на жителите на града.Казанлък има своя история, свои герои и своя идентичност. Това е градът на розата, на тракийското наследство, на българските възрожденци и на индустриалната традиция. Опитът върху тази историческа и културна среда да се наложи лозунг от чужд военен конфликт е не просто неуместен – той е политически цинизъм. Площадите в един град не са място за външнополитически лозунги, а за символи, които обединяват местната общност.
Още по-показателно е кои стоят зад петицията. Подписите идват от тесен кръг активистки организации – клубове, сдружения и групи, които от години са част от една и съща политическа и идеологическа среда. Това не е спонтанен глас на казанлъчани, а добре познатият модел на активистко лобиране, представяно като „гражданска инициатива“. Така малка група се опитва да наложи на целия град символика, която е откровено политическа и разделяща.Проблемът не е в съчувствието към страданието на хората във войната. Проблемът е в превръщането на българските градове в сцена на чужда пропагандна символика. Днес е „Слава на Украйна“, утре може да бъде всяка друга външнополитическа кауза. Ако подобна логика бъде приета, градската среда ще се превърне в арена на геополитически лозунги вместо в пространство, което изразява българската история и идентичност.
Подобни инициативи създават и изкуствено напрежение в обществото. Вместо да обединяват, те целят демонстративно разделение – „за“ и „против“, „правилни“ и „неправилни“. Това е класически политически инструмент, чрез който локални теми се подменят с идеологически битки, внесени отвън.
Не е случайно, че предложението предизвика остри реакции. Първи реагираха от Възраждане, а малко по-късно остра позиция изразиха и от Българска социалистическа партия, които също поставиха под съмнение смисъла и уместността на подобен акт.В крайна сметка инициативата за площад „Слава на Украйна“ не изглежда като жест на солидарност, а като демонстративна политическа акция. И именно затова много хора в Казанлък я възприемат не като морален акт, а като безумие.