Делото срещу 26-годишния Георги Георгиев, обвинен в обезобразяването на Дебора Михайлова от Стара Загора, бе прекратено и върнато на прокуратурата. Причината са процесуални нарушения и противоречия в обвинителния акт.Георгиев е с мярка за неотклонение ,,задържане под стража” за закана с убийство.
Заканата се състои в това, че Георги заявил на Дебора , че ако тя му изневери, ще я изхвърли през терасата. В обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че тези думи са изречени след проведен разговор между двамата за общото им бъдеще в дома й. Не е ясно какви точно са били думите, с какъв тон са изречени, имало ли е основание да бъдат възприети сериозно, в какво състояние са се намирали двамата в онзи момент. Според държавното обвинение пострадалата изпитала смесени чувства – не е конкретизирана емоция, няма описани обстоятелства на база, на които би могла тази закана да възбуди основателен страх. Нещо повече, касае се за бъдещо несигурно събитие – ако му изневери, а не за житейска разпра. Не се сочат каквито и да било фактически обстоятелства. За да е налице закана с убийство, тя трябва да е реална, сериозна и непосредствено възприета от лицето, към което е насочена като такава. Закана с убийство под условие е невъзможна. По отношение на второто деяние – твърди се, че с действия обвиняемият отправил закана с убийство към Михайлова – хванал я с едната ръка за гърлото и я стиснал, след това я пуснал и казал: „Спокойно, няма да умреш“. Не се навеждат каквито и да било факти за конкретната ситуация – по време на кавга ли са изречени думите, с какъв тон, изпитала ли е пострадалата някаква емоция и каква. Тези обстоятелства са от изключително значение за извода дали е бил налице основателен страх, били ли са думите и действията на Георгиев в състояние да възбудят такъв. Още повече, твърди се, че той е казал „Спокойно, няма да умреш“. Що се отнася до третото деяние, твърди се, че без каквато и да било причина Георгиев се качил на леглото, отворил прозореца и казал на пострадалата: „Не съм сигурен, че ако те хвърля ще оцелееш“. Тоест, сочат се някакви разсъждения от страна на подсъдимия, които имат характер на бъдещи несигурни събития. Отново не е ясен контекстът на разговора, както и не се сочат уплаха, страх, друга емоция, изпитана от Михайлова, а единствено е отразено, че са оставили отпечатък в съзнанието ѝ. За четвъртото деяние се твърди, че е осъществено чрез текстови съобщения, изпратени посредством мобилно приложение и се изразяват в следното: „Искам да внимаваш какво правиш… Щото ако ми кажат нещо, направо не знам вече кво тря те правя…не говори така бе…Ще ти закача главата тогава…пишеш ли си с някой мамкати мръсна, ще те смеля…“. Прокуратурата отново не сочи фактически обстоятелства, като например каква е била кореспонденцията между двамата преди и след изпращането на тези съобщения. Единствено се твърди, че пострадалата Михайлова е продължила да изпълнява задълженията си в гр. Казанлък, като спестява в обвинителния акт да отрази, че задълженията ѝ са всъщност на танцьорка. Житейски нелогично е при условие, че работата ѝ е да танцува по бельо, да се сочи в обвинителния акт, че Георгиев ѝ забранява да бъде поглеждана от други мъже и да носи клинове. Отново не се твърдят каквито и да е емоции, изпитани от пострадалата – страх уплаха, нито обстоятелства, на база на които да се направи извод, че тези съобщения биха могли да възбудят такъв страх. Георгиев е предаден на съд и за това, че изпратил чрез мобилно приложение текстови съобщения със следното съдържание: „Чакам те, сериозно бесен съм. Много ме дразниш. Малееееее. Не направо те убивам. Сериозно. Да. Много проблеми. Тая вечер. И квот ми е нервно направо…“. Не се сочат каквито и да е други обстоятелства. Не се сочи и продължението на тази кореспонденция. В отговор Дебора Михайлова пише на Георгиев „Поръчала съм, ще те убия. наблюдават те“. Това обстоятелство е важно с оглед изясняване на един от елементите от състава на престъплението от обективна страна, а именно възбуждането на основателен страх за осъществяване на престъплението, какъвто липсва видно от отговора ѝ. Последният не представлява реакция на уплашен човек, който току що е получил заплаха за живота си. Последната закана за убийство се изразява в действия според представителите на държавното обвинение – Георгиев започнал да размахва заплашително ръце към Михайлова и заявил, че не го е виждала ядосан. Не е посочено какви жестове е използвал Георгиев, ядосан ли е бил и ако да – на нея ли, няма данни за неговото поведение и за това на пострадалата, на базата на които съдът да прецени осъществено ли е деянието, или не.
По отношение на обвинението за принуда по чл. 143, ал. 1 от НК в обвинителния акт се твърди за нанесен удар в областта на лявата лицева половина на главата. Този удар зашеметил, дезориентирал пострадалата, което улеснило Георгиев да я повали по гръб, след което седнал отгоре ѝ и притиснал с крак дясната ѝ подмишница, за да я обездвижи. Според следващия абзац – използвайки описаната позиция, обвиняемият извадил машинка за подстригване и я подстригал. Тоест, сочат се фактически действия на упражнена сила, а именно нанесен удар, в последствие блокирани движения чрез сядане върху пострадалата и притискане с крак на дясна подмишница. В диспозитива на обвинителния акт обаче не се твърди нищо подобно. В него се сочи единствено, че Георгиев употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето. Не става ясно какво точно приема за установено прокуратурата . Това рефлектира върху правото на защита на Георгиев, тъй като не става ясно в извършването на какви фактически действия е обвинен той. От внесения в съда обвинителен акт зависи какви доказателства ще се съберат по конкретното обвинение и прокурорът е длъжен да събира както доказателства, които подкрепят обвинението, така и такива, които го опровергават. Констатациите в обвинителния акт следва да почиват на извършено пълно, всестранно и всеобхватно разследване в съответствие със залегналите в НПК принципи, както и при спазване на процесуалните права на обвиняемото лице.