Районният съд в Казанлък отмени глоба от 100 лева, наложена на жена, събирала подписи за Национален референдум за запазване на българския лев, след като прие, че тя не е извършила административно нарушение, а самото наказателно постановление е издадено в нарушение на закона.
Случаят е от 25 септември 2025 г., когато жената е била засечена да събира подписи в Казанлък, източно от централния вход на ДКЦ „Поликлиника“. Според общинската администрация това е станало на място, което не е било одобрено, и затова ѝ е съставен акт, а по-късно и наказателно постановление.Общината твърди, че тя е нарушила наредбата за обществения ред, защото е извършвала дейност на място, различно от съгласуваните от администрацията точки.
Жената, в качеството си на координатор на инициативата за събиране на подписи, предварително е подала искания до общината за съгласуване на няколко места в града. Сред тях са били площади, районна поща, вход на завод, пазар и автобусна спирка.Отговорът на общината бил, че са одобрени само две места, а останалите не се разрешават, защото част от тях са около здравни заведения, места с обществено значение или частни обекти.Проблемът, който съдът открива, е ключов: към датата, на която жената е събирала подписи, тя реално не е била надлежно уведомена за този отказ.По делото става ясно, че писмото от общината е изпратено по имейл, но няма доказателства, че е било получено. Още повече — съдът отбелязва, че изпращането не е било направено по реда, предвиден в Закона за електронното управление. Копие от писмото жената е получила чак на 1 октомври 2025 г., тоест след датата на проверката.С други думи: според съда тя не е могла да знае, че мястото, на което се намира, не е одобрено.В решението се прави и още един важен извод. Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление говори за съгласуване на местата за събиране на подписи, а не за разрешение или забрана по усмотрение на кмета.
Съдът подчертава, че „съгласуване“ означава координация между страните, а не едностранно позволяване или отказване. Тоест общината няма правото да казва къде може и къде не може да се събират подписи, освен ако няма друго законово основание, например риск за обществения ред.Точно затова съдът приема, че в случая жената не е извършила нарушение.
Съдът прави и пълна проверка на самото наказателно постановление и открива още слабости.Една от тях е, че в акта и в наказателното постановление са описани две различни нарушения. В единия документ се твърди, че жената е действала без изобщо да има документ, а в другия — че е действала на място, несъответстващо на издадения документ. Според съда това е съществено разминаване, което нарушава правото ѝ на защита.Освен това общината е квалифицирала събирането на подписи като „услуга“ по смисъла на общинската наредба. Съдът обаче приема, че това е неправилно. Събирането на подписи за национален референдум не е търговска, рекламна или стопанска дейност, а нестопанска дейност в обществен интерес.Затова и правната квалификация на деянието е счетена за погрешна.В мотивите си съдът посочва и друг пропуск: по делото не е представена заповед, от която да се вижда, че конкретният актосъставител е бил надлежно оправомощен да съставя актове за нарушения по тази наредба.Това също е счетено за проблем, който поставя под съмнение законосъобразността на цялото административнонаказателно производство.След всички тези констатации Районният съд в Казанлък отменя глобата от 100 лева като неправилна и незаконосъобразна.
Освен това общината е осъдена да заплати на жената и 300 лева разноски за адвокат, което след превалутирането е посочено като 153,39 евро.