България притежава хиляди недвижими културни ценности – възрожденски къщи, обществени сгради, архитектурни ансамбли и исторически обекти, които са част от националната памет. Немалка част от тях обаче всяка година се оказват все по-близо до необратимо разрушаване. Причините са различни : липса на поддръжка, финансови затруднения на собствениците, продължителни административни процедури и сложна нормативна уредба.
Именно поради това кметът на община Казанлък Галина Стоянова предлага промени в Закона за културното наследство, които да предоставят на общините повече правомощия за опазване на архитектурното и културното наследство.
Според нея действащата нормативна уредба не осигурява достатъчно ефективни механизми, чрез които местната власт да реагира своевременно, когато собствениците не изпълняват законовите си задължения.
Какво предвижда Законът за културното наследство?
Законът определя, че собствениците на недвижими културни ценности носят основната отговорност за тяхното опазване и поддържане. Те са длъжни да не допускат увреждането им и да изпълняват изискванията и предписанията на компетентните органи. Контролът по прилагането на закона се осъществява основно от министъра на културата и специализираните органи, включително Националния институт за недвижимо културно наследство.
Кметовете организират и координират политиката по опазване на културното наследство на територията на съответната община и оказват съдействие при дейностите по неговото съхраняване, но законът не им предоставя самостоятелни широки правомощия да налагат ефективни принудителни мерки срещу недобросъвестни собственици.
Къде възниква проблемът?
На практика не са малко случаите, при които ценни исторически сгради остават необитаеми и без поддръжка години наред. Докато текат административни процедури, се изготвят експертизи и се обменя кореспонденция между различните институции, състоянието на сградите продължава да се влошава.
Законът допуска извършването на необходимите укрепителни, консервационни и ремонтни дейности от държавата или общината, когато задължителните предписания към собственика не бъдат изпълнени, като впоследствие разходите могат да бъдат търсени от него. На практика обаче тези процедури често са продължителни, сложни и финансово тежки, което затруднява навременната намеса. Именно тук според предложението на кмета на Казанлък е необходима законодателна промяна.
Какво предлага Казанлък?
Предложението е Законът за културното наследство да бъде актуализиран така, че общините да разполагат с по-ефективни инструменти за реакция при занемарени недвижими културни ценности.Целта не е да бъдат ограничавани правата на частните собственици, а да бъде намерен по-добър баланс между конституционно защитеното право на собственост и обществения интерес от съхраняването на културното наследство.
По-широките правомощия биха могли да дадат възможност за по-бързо административно въздействие при неизпълнение на законовите задължения, по-ефективно изпълнение на предписанията и по-добра координация между държавните институции и местната власт.
Проблем, който засяга цялата страна
Темата далеч не е специфична само за Казанлък. В много градове емблематични сгради с историческа и архитектурна стойност продължават да се рушат, въпреки че притежават статут на недвижими културни ценности.
Загубата на една подобна сграда не е само загуба за нейния собственик. Това е загуба за историята, за архитектурния облик на населеното място и за културната памет на следващите поколения.
Именно затова предложението на кмета на Казанлък поставя на обществено обсъждане един по-широк въпрос – дали действащата правна рамка осигурява достатъчно ефективна защита на недвижимото културно наследство и дали не е настъпил моментът общините да получат повече законови инструменти, с които да предотвратяват необратимото разрушаване на сгради с висока историческа и обществена стойност.