Първата тежка епидемия , която прекарва Казанлък е чумата . Тя се появява през 1837 г. Болестта принуждава населението да напусне жилищата си и да бяга в гористи местности . В миналото борбата с тази тежка болест е била да се избягва контакт със заразени .
Втората епидемия в града е холерата. Тя се появява три пъти – през 1848 г, 1865 г., 1912 г. И трите пъти се пренася от Константинопол и неговите околности . През 1865 г.,Казанлък дава много жертви , но точният брой не се знае . Причината за тази епидемия е нехайството на един турски професор , който придружава харема на египетския подкрал от Египет за Цариград . По пътя в кораба заболяват и умират хора, а мерки не се взимат . Поради тази причина избухва страшна епидемия от холера , която отнема живота на 20 000 души . На професора , според д- р Христо Стамболски , не само не му е потърсена отговорност , но е издигнат в служебната йерархия .
Болестта се разпространява бързо и заради крайно занижената в Казанлък хигиена . При това положение тогавашното градско ръководство счита за свой дълг да издаде заповед . В заповедната книга ,, КАЗАНЛЪШКОТО ГРАДСКО УПРАВЛЕНИЕ “ за 1884 – 1885 г. Четем :
П О С Т А Н О В Л Е Н И Е 3
1. Ония от гражданите , които имат натрупани в дворовете си боклуци , застоели блата и други разни нечистотии , задължават се най – късно до 10 дни от обнародването на настоящото постановление , да почистят и изхвърлят боклуците вън от града и то не по – близо от 100 разкрача от най – крайната къща , всички тия нечистотии
2. Всеки гражданин е длъжен от сега нататък да премита пред къщите си и най – малко два пъти в неделята да изхвърля вън от града събраната смет
Населението в гр. Казанлък , по онова време не изпълнява в срок всички изисквания . Холерата настъпва все повече и д-р Стамболски – градски лекар и д-р Александър Вълкович – околийски лекар , поставят въпроса за нови мерки свързани с профилактиката . Издадено е ново Постановление , според което всеки гражданин трябва да дезинфекцира с гасена вар , да не яде гнили овошки и да употребява кладенчова вода само като капне в нея малко ракия , ром , вино и захар .
Казанлъчани едва се отървават от холерата и идва нова епидемия – от едра шарка . Страхът отново парализира гражданите , но заболяването протича леко .
Най – големи страдания от Освобождението до 1942 г.,Казанлък понася от коремен тиф .Регистрирани са десетки смъртни случаи . От 1948 г.заболеваемостта от коремен тиф рязко намалява. Последния случай е регистриран през 1961 г.
Идва туберкулозата . От нея умират над 1000 души в цялата околия .
През годините , са регистрирани и няколко епидемични взрива от детски паралич.. Последният е през 1957 г.
Информация :Годишник :,,Казанлък в миналото и днес “, книга VI