Днес Казанлък се сБОГува с един неповторим човек.
Васил.
Васил Самарски.
Човек -ЖИВОТ.
ПОЛЕТ и СВЕТЛИНА.
Поел натам, към Светлината, където винаги е бил, в най- никоеТО време, във времето, в което неповторимите и смелите са най- нужни.
Време, в което страната ни има нужда от хора, чийто единствена философия и цел е СВОБОДАТА и СМЕЛОСТТА.
ДЪРЗОСТТА за промени.
Достойнството.
А Васил Самарски умееше да създава такива хора, да ги открива и поощрява, и да пази крилете им.
Самият той бе един от тях.
Неговите криле бяха твърде големи и със силен размах, за мащабите на малкия ни личен свят, в който живеем.
За пошлостта на времето и неговите големи сенки.
Затова и ще липсва.
Този град и този свят много видимо осиротяха!
ПОКЛОН!
Съболезнования на всички, които ще го носят в сърцата си.