Забравен и непочистен от сподвижници, съратници, близки, свои, от поколенията, тъне в треви, прораснал бръшлян и изсъхнали цветя и венец семейният гроб на един от емблематичните български политици и един от основоположниците и лидери на БСДП- широки социалисти, народният представител в 5 български парламента, виден общественик и публицист, един от основоположниците на съвременната икономика и кмет на Казанлък в първото десетилетие на 20-ти век-/ 1908-1911 година/ Константин Бозвелиев.
Извисяващият се почти двуметров наподобяващ произведение на изкуството паметник, с венец с роза и разтворена книга, чийто надписи по нея са изтрити от времето, със снимките на Бозвелиев и неговата съпруга Йорданка, прави впечатление отдалеч.
Заради немарата обаче трудно може да бъде разпознат съратникът на Дядото, освен ако човек не стигне до самия паметник и се взре в изтърканите почти надписи.
Така се случва животът на бай Коста, както го наричат хората от Казанлък, че още приживе той остава без наследници. Отиват си и двете му деца.
Гробът се намира в 8 алея, втори ред на казанлъшкия гробищен парк. Въпреки че е на почти централно място, гробът на този именит казанлъчанин е забравен от неговите съграждани, вчерашни и днешни, които дори не знаят къде са намира. За голяма част от тях той все още се води неизвестен.
Потънал в забрава, треви и изсъхнал от някога паметен венец, гробът на Константин Бозвелиев посрещна и тазгодишната Архангелова Задушница.
Накъде между тревите и забравата са останали намеренията на местна власт от преди, както и на сподвижници и партийни наследници на Бозвелиев да превърнат и родната ум къща в музей-обещание, дадено още преди 8 години.
В момента родната ум къща, намираща се на улица „мирска“ в квартал „Кулата“ в Казанлък и дарена още през 30-те за детски дом в Казанлък е библиотечен филиал, който отворя от време на време. До началото на 90-те къщата е детска градина.
От местната библиотека също са забравили за гроба на този свой дарител.
Забравен е и от местните музейни работници, които също очевидно имат други грижи.
Встрани е и от погледа на местната власт.
Забравили са го и поколенията след промените.
В подобна положение, като вечният дом на Бозвелиев, са и гробните могили на още няколко видни казанлъчани от края на 19-ти и началото на 20-ти век, чийто наследници или вече не са живи, или отдавна не са в страната.
Допреди няколко години се масово бе разпространено мнението, че гробът на Бозвелиев е изчезнал след индустриализацията на Казанлък.
След публикация в местен сайт по този повод видният казанлъшки краевед и старозагорски съдия Стефан Саранеделчев сигнализира местни журналисти, че това не е така и сам показа къде се намира последният дом на социалдемократа.
В края на 60-те години, когато заради строежа на казанлъшкия надлез и разширението на юг на индустриалната зона на Казанлък се налага да се преместят гробищата, Саранеделчев със свои приятели, по поръчка на баща си- Дечко Саранаделчев местят последния дом на Бозвелиев, именно защото няма кой да се погрижи за това.
Тогавашната градска власт дава на казанлъчани почти 4 години да преместят тленните останки на своите покойници на новото гробище на Казанлък.
Константин Бозвелиев е роден през 1862 година в Цариград, столицата на Османската империя. Син е на Теньо Бозвели, любознателен еснаф – тютюнджия от рода на Неофит Хилендарски Бозвели. Основното си образование получава в Казанлък. След Освобождението е пощенски раздавач, стражар в жандармерията, просбописец / пичас на молби и жалби/и секретар на Казанлъшката община.
В 1889 – 1890 година основава първия социалистически кръжок в Казанлък. Взима участие в Учредителния конгрес на БСДП в 1891 година, където е сред опонентите на Димитър Благоев. През 1900 г. е един от основателите на потребителна кооперация „Братство“.
През периода 1908 – 1911 г. и по-късно е кмет на гр. Казанлък. От 1913 г. в продължение на 14 години е народен представител в 5 български народни събрания. Депутат е в XVI, XVII, XVIII и XXI Обикновено Народно събрание. След преврата през 1934 г. постепенно се оттегля от активна политическа дейност.
През 1894 г. е съосновател и редактор на вестник „Селски глас“ (1894 -1895 г.) – първият български социалдемократически вестник, предназначен за селото. Автор е на книгите: „Какво искаме ние социалистите“, „Обяснение на програмата на Българската работническа социалдемократическа партия – обединена“ (1919 г.), „Програма на работническата социалдемократическа партия за общинските и окръжните съвети.
Константин Бозвелиев е дълголетник- отива си от света на 88 годишна възраст. В края на живота си обаче е сам. Преди него от живота си отива и втората му съпруга- Йорданка, която лежи в общ гроб с него, умират и двамата му синове.
Преди смъртта си, през зимата на 1951година, Бозвелиев е почти сляп, а управляващите напълно са забравили за него. Забравили са го и сподвижниците му.
След по- малко от два месеца – на 11 януари ще се навършат 71 години от кончината на Константин Бозвелиев.
Дано дотогава гробът на този именит казанлъчанин е във вид, достоен за паметта на един от най- прогресивните български политици, публицисти, журналисти, и виден казанлъчанин за 19-ти и първата половина на 20-ти век.