На 6 декември 1926 г. в Казанлък е открито аеропланно училище. Предприети са действия за създаване на център за българско производство на самолети в региона успоредно с вече създадената Държавна аеропланна работилница в Божурище, Западна България.
Основите на самолетостроенето в Казанлък се полагат от чехословашката фирма за производство на самолети Aero, Прага през 1926 г. В периода 1928 – 1930 г. във фабриката се произвеждат каросерии за леки автомобили „Шевролет“. Завършеният строеж на работилница за производство на вече популярните по онова време чешки самолети се оказва недостатъчно основание за плодотворно сътрудничество между чешки и български капитали за съвместно производство на летателни апарати. До производство на самолети не се стига поради неодобрение от българска страна на предложените за производство самолети, въпреки че са били известни още преди да се сключи договорът и преди да се построят производствените помещения.
Вероятно причината за това е борбата на чуждите капитали за овладяване на българското самолетостроене и пазар, особено при навлизане в годините на световната икономическа криза[2] Така в конкурентния кръг от самолетостроителни фирми на Германия, Полша и Италия надделява през 1930 г. италианската фирма „Капрони ди Милано“, която откупува от Aero, Прага самолетостроителната фабрика и сключва с държавата 10-годишен договор за експлоатация. В резултат на сделката фабриката получава наименованието Самолетна фабрика „Капрони Български“.
Внедряването на италианските конструкции на самолети „Капрони“ е подложено на държавен контрол. Внедряват се само конструкции, които се приемат от българската страна, като се внедряват преработки за подобряване на качествата и сигурността им. В производството и като конструктори участват наложили се български инженери и специалисти – Р. Милков, Цветан Лазаров, Минчев, а изпитателните полети и приемателните полети се извършват от български пилоти – Петко Попганчев и др. В производството се използват предимно български материали. Като пример може да се даде подмяната на американския дървен елхов материал с превъзхождащ го български от Родопите. Във фабриката се работи и с български материали по обшивката. Всички елементи от конструкцията от стомана или профили се произвеждат във фабриката. Материалите за това и двигателите са от внос. Целият цикъл от проекта до производството и изпитателния полет се контролира от Българската държавна самолетна контрола (БДСК).
Поканен от италианското концесионно дружество „Български Капрони“ АД, на 1 януари 1933 г. като технически директор на самолетната фабрика постъпва инж. Цветан Лазаров. Там служи до 31 май 1936 г., като заедно с организационните въпроси, които решава, създава промени и предпоставки за сполучливо развитие на „КБ-2 УТ“ и „КБ-2А Чучулига“, проектирани на базата на несполучливия самолет „КБ-1“, произведен по оригинала на „Капрони СА 100“. Инж. Лазаров основно преработва и пуска в серия тренировъчния двуместен самолет „КБ-3 Чучулига-I“. Това е самолет, който остава на въоръжение дълго време във Въздушните войски и се ползва за обучение и след 9 септември 1944 г.
Включването на „Капрони Български“ като производител на авиационна техника и резервни части спомага за овладяването на тежката криза в българската авиация. На 23септември 1933 г. се приема втората партида самолети „КБ-2УТ“ от Казанлък. Заедно с произведените от ДАР в Божурище самолети не само се преодолява кризата по количеството, осигурават се тренировки в пилотажа на летците на високо европейско ниво, а с безспорното качество на летателните апарати значително се подобрява първоначалната подготовка и обучение.
Специалните материали за производство на самолети се доставят от Германия. По време на Втората световна война поради затруднения в самата Германия „Капрони Български“ не изпълнява поръчки поради липса на специални стомани и профили и на държавни поръчки.
Фирмата фалира. Собственик на фабриката става българската държава от 15 септември 1942 г. След фалита на „Български Капрони“ производството на самолети продължава във фабриката, вече носеща новото име Държавна самолетна фабрика (съкратено ДСФ). През 1945 г. към производствените мощности на фабриката са присъединени производствените работилници и материалната част от производствената и моторната работилница на учебния въздушен полк в Казанлък.
Производството на самолети е ликвидирано през 1945 година. След 1947 г. предприятието преминава към производство на други продукти.