Може и да не сте разбрали, но казанлъшка състезателка е световна вицешампионка в плуването . Постижението й изглежда още по-значително, като се вземе предвид, че тя е със Синдром на Даун. И че това е първото й участие на Световните игри, в които се състезават най-добрите спортисти със Синдром на Даун. 16-годишната Христослава Колева завоюва два сребърни медала – в плуването на 25 метра свободен стил и 25 метра гръб.
Разговаряме с майката на Христослава Колева- Иванка Колева
От кога Христослава се занимава с плуване?
Христослава беше на 9 г. когато за първи път прекрачихме прага на плувния басейн. Там ни посрещнаха Теодора Петкова и Светлана Кръстева. Приеха ни много добре. Басейнът също отвори врати за нас. Когато в семейството се роди дете с проблем алтернативите са малко поне в нашия град. Ние , като нейни родители започнахме да търсим нещо.
Вие ли я запалихте по плуването?
Ние започнахме да плуваме заради сърцето. Тя е оперирана на две годинки и впоследствие с плуването вече втората операция е отменена.
И на нея й хареса?
В началото тя изпитваше страх от водата , честно казано, но свикна.
С каква периодичност са тренировките й?
Плува всеки ден по един час. Всеки божи ден, като събота и неделя ходи допълнителни и в Стара Загора при Виктория Колева. Допълнително , защото там трябва да се учи за бързина. Басейна е по-голям .
Сега тя беше на Световно първенство и донесе два медала. В кои дисциплини?
Тя се състезава гръб и кроул . Състезава се с деца със синдром на Даун .Това за България е първото световно и първите хора , които са поканени на такъв форум са федерация ,,Адаптирана физическа активност“, които де факто бяха хората , които забелязаха труда на Теодора Петкова и Хриси и ни включиха в тяхната федерация.
А как се справяте финансово?
Стараем се като родители да се справяме. Подкрепа честно казано нямаме много .Подкрепа срещнахме от басейн ,,Антим“, които ни осигуриха безплатни тренировки , подкрепа срещнахме от Теодора, която пък безвъзмездно ни провежда тренировките. И за състезанието , специално за Световното в Италия , Общината ни отпусна 600 лв., всичко останало ние. Справяме се , но пък като виждаме , че детето е щастливо и ,че това се отразява добре на здравето сме съгласни и още повече да даваме, само и само пламъчето в очите й да блести. Трудно се приема такава диагноза . Аз съм здравен работник . Направила съм абсолютно всички изследвания , които трябва и впоследствие се роди такова слънчево дете .
Какво искате да кажете на всички родители със слънчеви деца?
Не е невъзможно да се гледа такова дете и се радвам , че Хриси е пример за много деца в България с нейната диагноза, защото когато им се подаде ръка – те могат много ,много повече от това което Хриси е постигнала. Стига да има насреща хора, които да им помагат.