Той се казва Бейрут и със сигурност сте го срещали по казанлъшките улици. Шофира малък бял бус, с надпис „Дневен център за деца с увреждания“.
Казано иначе таксито за малчуганите, които посещават Дневния център „Работилница за мечти“ за терапия,занимания, консултации, игри.
Вече 12 години Бейрут Челик е неотменима част от колектива на Центъра. Той е човекът, който сутрин взема от домовете децата, за да ги откара в Центъра.
По обяд прави същото, но с децата, коит посещават училище или имат нужда от индивидуални консултации със специалисти, следобед връща едни, а взема други и така до 17, 30 часа, когато би следвало да е откарал по домовете тези, коити са на целодневна работа в ДЦДУ.
Когато не е ангажиран с децата, той е момчето за поръчки всякакви за персонала:
съпровожда счетоводителя до банките или други институции, ходи на покупки с домакина на дома, когато е наложително изпълнява и други задачи.
Цял ден е на педал. При това е стриктен. При Берйт всичко се документира.
Средно дневно „краката и очите на ДЦДУ“ извъртява 90-95 километра и то основно на градско и в близките населени места.
Знае къде живее и учи всяко едно от децата в Центъра: кой го чака, къде и в колко часа ще го вземат.
От почти ветераните на ДЦДУ е.
Идва година след създаването на Дневния център и .. със сигурност тук ще дочака и полагащата му се заслужена отпуска за придобит стаж.
Не крие, че и тогава работата с децата ще му липсва.
Самият Бейрут е интересен човек. Не само защото е от „дефицитния“ мъжки персонал на дома.
Освен, че се вълнува от всичко ставащо в града, страната и международното положение, той преди всичко е любимец на малчуганите в дома.
Особено на онези, които са по-емоционални ине винаги сред най- послушните.
Умее да им вади непослушанието с памук.
Затова и му се радват всеки път, щом го видят.
А и не е от тези, които ги карат да ядат супи, ястие и десерт.
За част от децата Бейрут и неговия бус са „бръма“, „автобус за мама“ или просто „втомобила“ . Но винаги безпогрешната асоциация за „у дома“.
Отвъд всичко останало, мъжът с интересното „географско градско“ име, за което той самият няма обяснение, понеже „така са ме кръстили нашите“, обича животните.
Съвсем наскоро приютил натирен от улицата пухкав котаран.
Който обаче повече харесвал съседския двор, заради децата в него.
Тези на Бейрут са далече. Преди години си избрали друго място за сбъдване.
Когато не е ангажиран със задачи в ДЦДУ, в свободното си време Бейрут Челик се занимава с „разни майстории по къщата“ или спретва с приятели ловни излети.
Преди да започне работа в Дневния център, Бейрут е видял свят.
Дълги години е бил на работа в Израел, където също се дивили на името му и дори известно време го гледали с подозрение.
Все пак е Бейрут.: )
Пак там обаче Съдбата го погалила: изтекла карта за телефон го извадила за минути от място, което след секунди станало арена на кървав атентат.
Отвъд уникалното име и интересната лична история, Бейрут Челик е почти от половин век шофьор.
„И пак нямам самочувствието, че знам всичко, че мога всичко, че съм много добър, нищо, че съм обиколил в километри няколко пъти земното кълбо“, пресмята Бейрут.
Много се пали и ядосва на онези водачи, които нито познават правилника за движение, нито го и спазват. „На два петъка шофьори и бързат, бързат“…
Диви се водачът на белия бус от „Работилницата за мечти“ в Казанлък.
За който денят е винаги стриктно начертан и на първо, второ, трето, и всякакво важно място в него, са .. малчуганите от ДЦДУ „Работилница за мечти“.
И докато приготвя колата за следващия си курс, Бейрут Челик просто „изработва“ своята мечта: да е полезен на тези, които имат нужда от помощ.
И да прави смислени, с оттечка във времето неща.