От два дни из Казанлък са разлепени малки плакати, призоваващи хората в нужда от разговор или друг вид психологическа помощ, да позвънят на определен стационарен телефон.
Самият апел за подадената ръка призовава това да сторят хора, които изпитват различни, потискащи чувства: гнет тъга, тревожност, липса на близък, загуба.
От обявата става ясно също че разговорът е анонимен, безплатен и с човек, който е преминал през големи изпитания.
Прави се и уговорката, че това става само по желание на ответната страна.
Следват и дежурните уточнения за таксуването на този вид разговор.
Протегнатата ръка за изслушване и душеприказка обаче не е ясно откъде идва: дали това е институция, НПО или просто отделен човек с опит и желание да помогне.
Дали е безкористно и кой е този, питаха се хората, не останали равнодушни към „тротоарната“ протегната ръка за помощ.