Малцина днес знаят, че Казанлък някога е бил сред центровете на българското самолетостроене. И то не просто с ремонтна база, а с истинска самолетна фабрика, в която се създавали летателни машини с любопитни имена като „Чучулига“, „Пеперуда“, „Папагал“ и „Фазан“.
Историята започва през 1930 година, когато в града заработва фабриката „Капрони Български“, създадена с участието на известната италианска авиационна компания „Капрони“.
В производствените халета български инженери и конструктори разработват самолети за военната авиация. Сред тях са учебно-тренировъчните КБ-2 и КБ-3 „Чучулига“, а по-късно се появяват и други модели с необичайни имена.
Само за 13 години – между 1932 и 1945 г., в Казанлък са произведени 184 самолета от осем различни типа. Постижение, което и днес звучи впечатляващо.
Сред специалистите, оставили следа във фабриката, е и инженер Цветан Лазаров – едно от големите имена в историята на българското самолетостроене.
През 1942 година предприятието изпада във финансови затруднения и преминава в ръцете на държавата. Производството обаче продължава и през следващите години.
Днес Казанлък е известен по света преди всичко с розовото масло и оръжейната индустрия. Но историята пази и друг, почти забравен образ на града – Казанлък, в който някога се строели самолети.
И остава един любопитен въпрос: как ли би изглеждал градът днес, ако самолетостроенето беше продължило да се развива?