Министерският съвет на Република България прие решение за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход, свързан с реализация на проект „Модернизация на танк Т-72 за нуждите на танковите формирования на Сухопътни войски“.
В съобщението от Пресцентъра на МС се посочва, че “танковете остават основополагаща единица, върху която се формира бойната мощ на формированията на Сухопътните войски. Като основно средство за поразяване на противниковите танкове и бойни бронирани машини, те трябва да притежават способности за привеждане в готовност в кратък срок, точност, далекобойност, подобрена мобилност, живучест, оперативна маскировка и автономност.”
С реализацията на проекта се цели преодоляването на технологичното изоставане на танковите формирования по отношение на системите за управление на огъня, защитеност на комуникациите и ситуационната осведоменост.
Актуализираният проект за инвестиционен разход отчита необходимостта от доставка, монтаж и интеграция на КВ/УКВ радиостанции с вграден криптомодул.
Изпълнението на проекта ще допринесе за постигане на оперативна съвместимост на силите и средствата както в национален, така и в съюзен формат. Това от своя страна ще доведе до изпълнение на поетите съюзни ангажименти на Република България по отношение на колективната система за сигурност.
Т-72 е съветски основен боен танк, чието производство започва през 1971 г. и продължава до днес. Влиза на въоръжение в съветската армия през 1973 г. Серийното производство започва във вагоностроителния завод в град Нижни Тагил, Русия. Това е един от най-разпространените танкове на въоръжение днес, като много страни са разработили свои варианти на Т-72. От него произлиза и модерният Т-90. През 1982 г. Ирак купува лиценз за производството на базовия модел Т-72 и още същата година страната започва собствено производство.Танкът носи името „Асад Бабил“ (Вавилонски лъв). Други варианти са украинският Т-84, румънският TR-125 и югославският М-84.
Т-72 е бил най-разпространеният танк в армиите на СССР и страните от Варшавския договор, считани за потенциални врагове на САЩ и западните страни. Към края на 1980-те Съветският съюз е разполагал с близо 10 000 танка. Страни от Варшавския договор като Народна република България и Социалистическа република Румъния са въоръжени с Т-72 „Урал“ и Т-72 АК които са произведени в Съветския съюз, макар ди има и други модификации на Т-72 – T-72M/М1/М2.
Казанлък има съществена роля в това отношение, тъй като до началото на 21 век в града се намираше Пета танкова механизирана бригада. Тук беше и най- голямото количество танкове в армията.
Произведените извън СССР Т-72 са били изнасяни за централноевропейските страни от Варшавския договор, както и за други страни – Финландия, Ирак, Сирия, Иран, Югославия, Либия и Индия.
Производството на танка трае десетилетия, и с времето изискването към бронезащитата му се повишава. Първите модели са с лята ламинирана броня, по-късно заменена с композитна. Голяма част от танковете на въоръжение днес са защитени с реактивна броня, обикновено със 155 динамични тухли при износните модели и 227 тухли при руските модели. Много от важните технически данни за танка са били предадени на ЦРУ през 1970-те години от полския полковник Ришард Куклински.
Поддръжката на танка не е скъпа, а в ръцете на добре обучен и мотивиран екипаж Т-72 е изключително ефективен срещу всички видове западни танкове на въоръжение днес. Западните анализатори смятат този факт за тревожен, тъй като поне теоретично оръдието му е достатъчно мощно, за да изкара от строя всички видове съвременни танкове, включително и американските.
Други експерти подлагат на съмнение качествата му, тъй като по време на Войната в Залива през 1991 г. американските М1А2 Ейбрамс унищожават стотици иракски Т-72 „Вавилонски лъв“, а загубват едва няколко от своите машини. Тежките загуби от страна на иракската армия обаче се дължат на много слабата подготовка на танкистите, некачествените муниции, лошата тактика[5] и не на последно място – факта, че танковете са били от т.нар. „маймунски тип“ – тоест абсолютно немодернизирани.
Освен това почти всички иракски машини са били сглобени от нискоквалифицирани работници с остарели съветски и китайски резервни части. Останалите Т-72 в експлоатация от иракчаните са били Т-72М, произведени в Полша.