Днес е.. Светъл тъжен ден.
Посипан с много тъга и с много .. любов.
С много болка и с много вяра, че някъде там новата НИ среща предстои. За тези ТУК, които продължават да пазят и следват Светлината.
Онази същата, която ТОЙ завеща .. На всички, които имаха житейската щастие да ГО познават.
Да работят с него, да спорят с него, да проправят пътища и горски пътечки с него. Безброй.
В този толкова магичен и влюбен в него Живот.
Който опустя с неговото отпътуване. И вече година тъгува по него.
Животът.
И хората, останали в живота .. без Него.
Липсва.
На живота тук.
И се радва ТАМ на Светлината.
И Е СВЕТЛИНА.
Каквото винаги е бил.
Прости, Васил Самарски!
И пази.
СВЕТЛИНАТА!
Защото Светлината винаги изгаря Тъмнината.