В днешния ден, в който отбелязваме 114 години българска независима държава, ще чуем много фалшиви и празни приказки от всевъзможните приели себе си за големци, малки днешни случайни хора с власт.
От кандидатиТЕ за какво ли не: от властници – настоящи и бивши, от кандидати за същото, от малки души с голямо его и прочие персони,
въобразили, си че са хванали Господ за шлифера или че поне вечерят с него.
А народът, или там, каквото е останало от наследниците на онези високи някога български ХОРА, ще върти чушкопек на село „за зимата“ или ще трупа в преливащи от имане колички по молове и търговски вериги.
Запаси. „Да има за зимата за ЕдИне и пиЕне.“
Това никога не съм го разбирала за какво ни е, след като не сме народ, който може да седне на една маса.
Красноречиво това ни е показано в историята.
И важи и днес.
Същото се отнася и за т.н. наша „Независимост“.
Кавичките ми са съзнателни, / за сведение на всички, дето дебнат граматическата ми интелигентност под лупа и действията ми/.
Та чудя се днес какво всъщност ще честваме, каква празнична логорея ще ни залее, след като никога досега в историята ни, и като държава и като отделни индивиди/ хората са свободни/, не сме били в по- васално положение.
И никога досега БГ гражданинът не е бил по- роб, откогато и да е било.
/Когато транжираш и обезкостиш свободата си, достойнството и принципите си, в името на пост, пари, слава, работа, ти вече не си човек, а индивид.
Роб.
Роб на шефа и прищевките му, на ззаплатата си, на имотите си, на количката си в мола, на егото си, на амбициите си за власт, на измамната си власт, на парите, на чуждите си господари, ти си роб.
Когато поднесеш на тепсия собствената си страна и продадеш надеждите си на някой или някаква си незнайница, за едни там 80-100 лева, ти си роб.
Каквото ида имаш и колкото и държавни граници да си прекосил.
За да опваш телеса и сланини някъде си.
Няма по- страшна присъда за един оглупял народец роби по рождение, призвание и душа, да му припяват за независимост и свобода.
Ако въобще тези категории са понятни за целокупното гражданство и „суверенът“, както обича да казва един български политически лидер, с лош български.
Това обяснява и купищата бесилки, знайни и незнайни гробове по нашите земи, на които са виснали истинските свободни български умове и духове.
Та всъщност този 22 септември, дето е един почивен ден, в днешните ни измерения , е един много срамен ден за нас.
Защото роби се преструват, че почитат СВОБОДНИ. Защото роби говорят за СВОБОДА и ЧЕСТ.
Та вместо потоците фалшиви и лицемерни, изпразнени от смисъл и съдържание приказки по повод честването на БГ Незавимостта, по- добре хванете която и да е страница от „Дон Кихот“.
Онзи наивен и смел загубеняк, който сме погребали отдавна.
В нас.
Пък кой знае, може да ви се прииска да тичате подире му.
/Ако си спомните кой е/.
Защото, за да яхнем коня му още мноооого торби сол бива да изядем заедно като народ, пък тогиз.
И бегом към чушкопека!
Или да нацелувате нечия незнайна кандидат- полит ръка. Пък кой знае?
Може нещо и оттам да капне?!
Като щедра илюзия, че си развързал синджира.
Робски.
Повдига ми се!
Деляна Бобева, Фейсбук