Подай сигнал

Никъде нищо в „обективните новини“

Арсеналци изпратихме днес трима наши колеги, загинали по време на работа. Както си е  традиция, мъртвите  са виновни.Или ще бъдат. Натам вече отиват  всички приказки, които се казаха  тези дни.

Тук винаги е така. Най-много да го отнесе някой малък началник. Но никога големите.

А и нали проблемът си  е на робите, както ни викат. Ама ние сме си такива.

  Да не сме отивали на работа там.

Лакоми сме били, за пари било всичко.

И на нас, и на тези, дето са над нас.

Не е тайна, че в Арсенал дисциплината не е най- силната ни страна.

След  писъците вчера  по гробищата се сетих, че от понеделник насам единственото, което чух и прочетох в иначе „обективните новини“ на арсеналския сайт  бе съболезнователен текст от три реда от ръководството, в което нямаше нито едно име. По повод станалата трагедия ,зачернила три къщи.

Просто станало нещо, с нещо си.

Срамота!

  

Та тези хора, които станаха на въглени, в цеха извън него,  страхливи журналя от zakazanlak, си имат имена.

И ако в ръководството ги е страх от сянката на мъртвите, то вие поне можехте да им напишете имената.

Не че ще ги върнете на децата им и семействата им, но поне така, за утеха някаква си малка. Че все пак това са хора, с принос за завода  и са загинали по време на работа. Не са били на купон.

Работили са тук с години.

Не са и  с друга боя, нали разбрахте?

Но явно много ви е страх и вас от шефовете ви, да не си загубите  заплатките, нали?

Срамота с такова изгърбване и затваряне на очите от страх.

Срамота.

Да не говорим, че забравихте пак от страх и лизане и един друг човек, също арсеналец, който си отиде тези дни, директорът Иван Иванов.

Да не би да ви се карат, нали?

Никъде нищо в „обективните новини“.

Освен социалистически  съчинения, искаме да прочетем нещо нормално и човешко, за болките ни, за тревогите ни и то обективно .

Разбирам, че трагедията с нашите колеги за вас не се е случила, както не са се случили много други неща.

Тогава не ни се сърдете, че отдавна не ви четем глупостите, а ползваме хартията ви да си подлагаме на доматите по обед,в цеха.

Днес поне можеше да сте сред нас.

Защото и трагедията се нуждае от очи.

За да си заработите поне надника.

                         Соня Г.

Категория
МНЕНИЕ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *