Арсеналци изпратихме днес трима наши колеги, загинали по време на работа. Както си е традиция, мъртвите са виновни.Или ще бъдат. Натам вече отиват всички приказки, които се казаха тези дни.
Тук винаги е така. Най-много да го отнесе някой малък началник. Но никога големите.
А и нали проблемът си е на робите, както ни викат. Ама ние сме си такива.
Да не сме отивали на работа там.
Лакоми сме били, за пари било всичко.
И на нас, и на тези, дето са над нас.
Не е тайна, че в Арсенал дисциплината не е най- силната ни страна.
След писъците вчера по гробищата се сетих, че от понеделник насам единственото, което чух и прочетох в иначе „обективните новини“ на арсеналския сайт бе съболезнователен текст от три реда от ръководството, в което нямаше нито едно име. По повод станалата трагедия ,зачернила три къщи.
Просто станало нещо, с нещо си.
Срамота!
Та тези хора, които станаха на въглени, в цеха извън него, страхливи журналя от zakazanlak, си имат имена.
И ако в ръководството ги е страх от сянката на мъртвите, то вие поне можехте да им напишете имената.
Не че ще ги върнете на децата им и семействата им, но поне така, за утеха някаква си малка. Че все пак това са хора, с принос за завода и са загинали по време на работа. Не са били на купон.
Работили са тук с години.
Не са и с друга боя, нали разбрахте?
Но явно много ви е страх и вас от шефовете ви, да не си загубите заплатките, нали?
Срамота с такова изгърбване и затваряне на очите от страх.
Срамота.
Да не говорим, че забравихте пак от страх и лизане и един друг човек, също арсеналец, който си отиде тези дни, директорът Иван Иванов.
Да не би да ви се карат, нали?
Никъде нищо в „обективните новини“.
Освен социалистически съчинения, искаме да прочетем нещо нормално и човешко, за болките ни, за тревогите ни и то обективно .
Разбирам, че трагедията с нашите колеги за вас не се е случила, както не са се случили много други неща.
Тогава не ни се сърдете, че отдавна не ви четем глупостите, а ползваме хартията ви да си подлагаме на доматите по обед,в цеха.
Днес поне можеше да сте сред нас.
Защото и трагедията се нуждае от очи.
За да си заработите поне надника.
Соня Г.