Подай сигнал

За срам на кокошките

Днес станахме за срам и на кокошките.
Според дядо Тошо.
Така един обикновен човечец от градеца К. обобщи срамните битки на его, комплекси, бекграунд, властови комплекси и зависимост на превърналите се в пожизнени БГ депутати.
В мнозинството си.
Имаше дори и такива, които се опитаха в личните си профили да обвинят БГ народа, че това било така, защото не отишли хората да гласуват.
Вярно е, но само наполовина.
Другата ГОЛЯМА половина е, че отдавна БГ народът не вярва на тези пожизнени депутати, нито на случайниците и „шукар бибитките“ попаднали там по силата на партийни преданости, партийни удобства или някакви други „преданости“.
Основната причина днес да гледаме всичко това е, че този политически „елит“, каква смешна дума само за срамната сбирщина от хора, в мнозинството си е, че партиите отказват да подновят муцуните в листите си.
С години. Все едни и същи, със запазени места.
Партиен егоизъм, партийни зависимости, партийно или други обвързаности, партийни и бизнес тайни.
Задкулисни договорки.
Безсилие.
Липса на кадри.
Дефицит на ДРУГИ.
Всичко това дава резултат . И той е факт. Днес. Но не е днешен.
Отдавна е.
Просто днес циреят яко набъбна.
И предстои спукване.
С много гной.
А всъщност ги ИМА.
Онези ДРУГИТЕ.
240 свестни българи, а защо не и по- малко, тъмън по- лесно ще ги намерим, при положение, че се топим като захарен памук.
Има ги тези други български ХОРА, които нямат предистория с колегата си от ляво или дясно, които не са се клели ни на Сорос, ни на евро-не знам к,ви си ценности, нито пък ги държат с разни предни или задни п.ашки. Които не са в ничий клуб по интереси, или по дърпане на Баницата .
Вярвам, знам, срещала съм ги, познавам ХОРА, чийто единствен кръг е държавата ни. Им.
И повярвайте, не са от чужбина. Тукашни са си.
Обикновени сополиви българчета.
Имали ли щастието или нещастието да драпат по Стълбичката на Смирненски стъпало по стъпало, с труд, пот, старание. Лишения. С надежда и вяра.
Сополови българчета, които не са нарамили сакове, за да търсят щастие и наука по чужди земи и морета, през девет планини, в десета.
А останали тук, за да поливат гробовете на родителите си, да орат, а не да продават за стотинки земите на дедите си.
Хора, чийто деца не шмъркат от луксозното, нито бичат с 300 по магистралата, замитайки де що им се изпречи на пътя.
Хора, чийто деца, представете си “простотията”, все още четат книги от хартия, носят си всичките учебници в раницата и дори от време на време изобретяват някоя магария.
Детска.
Ако така нареченият „политически елит“ или политици ги търкулне народното домино, за което отдавна е време, и на тяхно място дойдат онези, ДРУГИТЕ, НОРМАЛНИТЕ БЪЛГАРИ, /тъй като след два мандата в НС никой не е нормален/ а не хора, които не знаят коя им е родината, кой език майчин и коя им е религията,
ще е ИНАЧЕ.
Вярвам в това.
Има ги хората, смушени в житейски дупки, сгънати или отвратени от начина, по който се дерибейства с техния вот.
С тях.
С живота им.
Тези ХОРА обаче не се търсят. Не ГИ търсят.
Те са неудобните.
Те имат инстинкт.
За народосъхранение.
Те са „простите“ откъм схеми и сделки.
Те са Опасните.
За продажните планове и малките душички на т.н “политически елит”.
Каква смешно определение само.
Самоизключващо се.
Та нали политиката е изкуството за постигане на максимално добро, за максимален брой хора? Какъв “елит”?
А колкото до пасивните избиратели, онези които винаги имат претенция към държавата, дето все някой нещо им дължи, но никога не й дават, на държавата шанса с техния глас това да се случи, дядо Тошо днес просто ми рече:
„Измислил съм я схемата, шъ знайш.
Негласувал пенсионер, айде връщай две пенсии в бюджета.
Негласувал работник – връщай и ти две заплати или няма да имаш друга чакана държавна благинка.
И виж как ще фърлят бюлетината.
Фашистко било, ще кажете, диктатурно. Да, бе,да. Колкото народ , толкова правди.
Няма угода.
Но за да се обърне днес толкова талигата и да лъсне целият й прогнил теглич, вината е и на каруцаря, и на магарето,“ рече ми дядо Тошо, от казанлъшкото Западно.
Пък уж сме били все стари духове.
Да, бе, да.
Нищо лично.
Деляна Бобева, Фейсбук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *