Подай сигнал

Що за държава или Нещо си там имаме, по дяволите?!

Що за държава или Нещо си там имаме, по дяволите?!

Ако сте слушали внимателно вицепрезидентът Илияна Йотова в „Панорама“ тази вечер, стана ясно, че там, в Президентството, институцията, която всъщност е органът по помилванията, не са пристигнали документите от Съда, с мотивите, които пратиха още вчера преди изгрев слънце две майки, едната от които на ненавършило година дете, в затвора.

Без те също да са видели мотивите на Съда, който ги прати там.

Двете жени са вече осъдени, запрени и мачкани от едни безчувствени женски същества, каквото видяхме едно вчера, да придърпва и припява на майката, на която дадоха 30 минути, за да събере багаж и очи за детето си за 6 години напред!?.

Що за човешка мръвка може да си, за да кажеш това?

Оказва се, че дори и в Президентството и днес нямат мотивите за тази присъда.

Вярно, има разделение на властите у нас, отдавна едната власт, тази, дето е със завързани очи и развързани кесии и широки джобове, се изживява като последна Божа инстанция, но все пак от сградата на Съда до Президентството са има- няма 300 метра. Вече два дни документите не преборват тези 300 метра.
Въпреки обществения интерес по темата.
Самата Йотова изрази съмнение, че въобще може и да ги получат.
Мотивите на съда за присъдата, пратила две майки на малки деца в затвора.
Самите те пледиращи невинни, до последно.
Тоест?

Кучета си лаят, жените ще гният пречупени в затвора, някой ще си осребрява властовата и его индулгенция, а строителният предприемач Ваклин ще ми казва да „не приемаме лично, личната драма на една престъпничка“.

На фона на това от вчера не ми смила съзнанието и не приемат очите ми сцената на ревящото малко момче на Иванчева и нейната обезумяла и не можеща дори да изплаче от ужас майка.
Както и оглушителното мълчание на куп институции.
Рехавият граждански протест снощи е малка индулгенция за отсъстващия ни граждански рефлекс и съвест.

Оглушителна е липсата, отсъствието на мърдане дори от страна на Държавната агенция за закрила на детето, една иначе много обгрижена и загрижена “институция“.

И ако децата на Иванчева и Петрова са деца на престъпнички, според принципната теза на същият този хрисим предприемач Ваклин, то апропо са деца преди всичко и те имат права. Нужди, потреби, и са всъщност деца в риск.
Кой ще се погрижи за тях?
Ще имат ли пари, след като майките им трябва и да плащат за присъдите си.
Кой ще се грижи за тези деца?

Старата баба или някое приемно семейство, каквито напоследък си ги избират все от същата тази Агенция?
И които приемни майки пък имат рехави нерви, та пребиват до смърт децата, настанени при тях.
За освежаване на паметта само се сещам за казуса “Пловдив”.

А къде е госпожа Омбудсманът Ковачева, дето уж дори и детски омбудсман щеше да ни провира? И тя мълчи, немеейки.
Само една вече бивша Манолова вчера изрече гласно куп неща.
Къде са в това оглушително мълчание политическите лидери на партии, дето иначе са все загрижени за права и свободи, и все ни искат и мислят доброто.
Ами купищата вресливи женски и майчини и не знам какви си още организации.
Къде са?

Или и на тях не им е до занимавки с „личната драма на една престъпничка“.
Която и вчера, през раменете на журналисти твърдеше, че дори не са знаели с колежката й за тези пари. Нито са ги пипали.
Но имало „доклад“ и по него . Ги сготвиха.

За годините, на които съм, съм видяла куп човешки истории . Познавам убийци, лежали 8 години за отнет живот в затвора, изнасилвачи, дори не стигнали дотам, крадци, с условни присъди.
За онези, с властта и нейните каци с мед, дори не ми се мисли. На колко следва да са те.
Но това винаги е само фолклор и никога нищо не излиза наяве.
Те са невинни, бели, закони не ги ловят. Съдилищата са слепи за кражбите и престъпленията им.
Отнасят го тези, със съмненията.
Правило във всяка една завладяна от мафията територия.

Или това не ни засяга?

В скотското време, в което живеем е най- лесно да си налягаш парцалите, за да имаш хляб.
Какво те касаят чуждите драми?
Ще кажат непукист реалистите.
За песимистите е късно за каквото и да е било, защото е „изтървана работа и не ни е работа“.
Оптимистите ще махнат с ръка и ще поемат нанякъде. Ако има накъде.

Остават полезните идиоти.
Полезни, но идиоти.

За които едно на практика осиротяло невръстно дете, обречено да бъде само и отглеждано от старата си баба, или не дай боже от приемно семейство, ще е и Е достатъчно основание да се съпротивляват срещу НЕЩОТО, в което хората са позволили да ги превърне Системата.
И са се превърнали от Системата.
И са позволили да правят с тях от Системата.

Хей хора, осъзнавате ли какво ни се случва?
И колко ненормално е всичко това?

И колко абсурдно е, че го търпим?

Деляна Бобева

Категория
МНЕНИЕ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *