Скрито между редовете на общинските протоколи, зад благовидната фасада на „устойчиво развитие“ и „зелена енергия“, се крие сделка, която може да определи бъдещето на цял един регион – без съгласието на хората, които живеят в него.
Говорим за проекта „Фотоволтаичен парк Мъглиж“ – мегапроект за над 100 милиона евро, изграден върху 1270 декара общинска земя. Но как се стигна до това общинска земя да се превърне в платформа за частна печалба, зад която стоят милионери, свързани с властта?
През 2022 г. Общинският съвет на Мъглиж взема решение да предостави земя от общинския поземлен фонд за изграждането на фотоволтаична централа. Процедурата минава без обществен дебат, без протест и без анализ на дългосрочния ефект върху земеделския облик на региона.
Официалната версия е, че теренът е слабо плодородна земя – 8-ма до 10-та категория. Но според местни фермери, част от парцелите се ползват за паша и обработка.
Промяната на предназначението е извършена по линия на закона за опазване на земеделските земи – с възможност за изключения при „възобновяеми източници“. Точно това изключение отваря врата за приватизация на общински ресурс. В разгара на строителните дейности, теренът край Мъглиж се оказа обитаван от европейски лалугер – защитен от закона и вписан в Червената книга на България.Откритието временно спира проекта – инвеститорът е бил длъжен да поръча екологична оценка и да финансира преместване на колониите на животните. Процедурата е извършена за броени месеци – нещо, което природозащитници определят като „по-скоро фиктивно, отколкото реално“.
„Преместването на лалугери е дълъг процес, изискващ години адаптация. Тук всичко стана за два месеца. Въпросът е не дали са спасили животните, а дали са спазили закона,“ казва еколог от БАН, пожелал анонимност.
Инвеститорите изчисляват, че проектът ще генерира над 150 милиона лева годишно приходи при пълно натоварване. От тях, за общината ще останат стотинки – основно под формата на еднократни такси и „дарения“. Печалбите ще текат нагоре по веригата – към вече утвърдените енергийни играчи.Фирмата, получила правото да изгради соларния парк край Мъглиж, е „Белозем Солар Парк 2“ ООД – учредена през 2020 г., с регистрация в Пловдив. На пръв поглед – още едно дружество от множеството, които се появяват в бума на ВЕИ-инвестициите. На практика – обща платформа между два могъщи кръга от капитали.
50% от „Белозем Солар Парк 2“ се държи от „Ес Солар“ ЕООД – дружество, управлявано от Кирил Бошов, добре познат като изпълнителен директор и мажоритарен акционер в „Еврохолд България“.,,Еврохолд“ е компанията, която придоби активите на ЧЕЗ в България и сега чрез „Електрохолд“ контролира разпределението на електроенергия в Западна България. По този начин „Ес Солар“ не е просто инвеститор в зелена енергия – тя е част от структура с достъп до електропреносната мрежа, регулаторни органи и политически лостове.Останалите 50% от „Белозем Солар Парк 2“ се държат от „Сизиджи“ ООД, дружество, контролирано от Сами Чакъров – син на Джевдет Чакъров, министър на околната среда и водите по времето на Тройната коалиция и дългогодишен кадър на ДПС.Сами Чакъров е новото лице на ВЕИ-бизнеса в България – вече участва в над 40 фирми, повечето свързани със соларни паркове, някои от които изграждат обекти с капацитет от десетки мегавати.
Съюзът между „Ес Солар“ и „Сизиджи“ не е случаен. Той показва сливане на енергиен капитал, политическо минало и инфраструктурна власт.
Тези фирми имат достъп до:
• Земя – чрез общини с благоприятни политики;
• Регулатори – благодарение на опита и контактите на бивши министри и депутати;
• Мрежата – чрез оператор като „Електрохолд“, свързан с едната страна;
• Капитал – финансиране от частни и европейски източници;
• Законодателна рамка, създадена от същите хора, които днес я използват.
Не е изненада, че синът на човек, подписвал наредбите и процедурите за опазване на околната среда, днес строи соларни паркове на база същите нормативи. Или че бизнесмени, овладели частния енергиен пазар, търсят да разширят влиянието си в зелената енергия – най-новия златен рудник на ЕС.С други думи – местната земя отива при група от няколко икономически елита с национални амбиции в енергийния сектор.
Фирмата получава право на строеж за 30 години, с възможност за подновяване. В замяна – еднократна сума за правото на строеж и обещания за инвестиции в инфраструктура, културни и социални дейности в Мъглиж.
Според договора с общината, инвеститорите се ангажират да:
• построят инфраструктура (електропроводи, пътища);
• инвестират в социални проекти (училища, спортни зали);
• подкрепят местни инициативи с дарения.
На практика обаче, реалните ангажименти са неясни – повечето са записани като „възможност“, не като правно обвързващо задължение.
Проектът „Фотоволтаичен парк Мъглиж“ не само че поставя под въпрос бъдещето на земеделието в региона, но и създава грозна гледка на плодородната земя, покрита с редици от фотоволтаични панели. Природата сега е запечатана под бетона на частните интереси, а обещанията за социални ползи изглеждат като поредната фасада зад която стои само желанието за печалба.