В 6:00 часа сутринта на 31 май 2025 г., след една дълга и безсънна нощ, един от лекарите в спешния екип на хирургичното отделение на болницата решава да направи снимка. На кадъра са трима души – самият той-д-р Иван Колев , заедно с д-р Белчо Белчев и операционната сестра Таня Хлебарова. Отсъстват други трима – анестезиологът д-р Чобанов, медицинската сестра Архипова и санитарка Галя, които в този момент все още са в операционната, ангажирани с извеждането от упойка на пациент.
Това, което изглежда като обикновена сутрешна снимка, всъщност носи в себе си история, белязана от напрежение, умора и отговорност. Работата на екипа започва предната вечер в 20:00 ч., с операция на млад мъж, пострадал тежко в катастрофа край Дунавци. Няколко часа по-късно, малко след 2:00 ч. след полунощ, лекарите поемат нов спешен случай – мъж с онкологично заболяване и усложнение от остър перитонит.
И двете интервенции продължават с часове. И двете са критични. А и двете изискват пълна концентрация и отдаденост от целия екип.
След всичко това, когато настъпва утрото и времето сякаш спира за момент, д-р Колев остава сам с мислите си. Това не е първата безсънна нощ в неговата практика, но именно тази го кара отново да се замисли – за живота, за смъртта и за всичко между тях.
В разказа си, който споделя, той пише:
“Колко много време губим в тревоги, дребни конфликти, в трупане на пари, които няма да можем да изхарчим, ако не сме здрави. А всъщност – най-ценното, от което имаме нужда, е любов. Просто човешка топлота. И спокойствие. И здраве.”
Тази нощ, както и много други преди нея, му напомня, че животът е крехък и временен. Че смъртта е винаги само на крачка разстояние. Но и че именно това прави всеки ден ценен.
“От целия ни екип – единственото, което искаме да пожелаем на хората, е здраве”, споделя той. “Всичко останало идва и си отива. Истински важното е онова, което често пренебрегваме.”
В края на разказа си лекарят отбелязва и нещо красиво, почти символично:
зад тях, по време на снимката, се е появила чудесна сутрешна дъга. Не се вижда на кадъра, но за тези, които са били там, тя остава като знак – че след всяка тежка нощ може да се покаже светлина. Че светът, колкото и труден да е понякога, е красив. А животът – истинско чудо.