В село Ягода, сгушено между полята на Розовата долина, мирисът на рози се смесва с нещо далеч по-мрачно — тежка, неизказана истина за това, което се случва зад заключените врати на две сгради, формално наричани „домове за възрастни хора“.Разследване на социалните и разследващи органи разкрива ужасяваща картина – възрастни мъже и жени, вързани за леглата си, упоени с медикаменти, изолирани от света, лишени от медицински грижи и човешко достойнство.И там в Ягода се разплита историята на една бизнес схема, която поставя под въпрос контрола на социалните услуги у нас. В основата ѝ стоят две имена: Мариян Желев и Димитър Димитров – съдружници, предприемачи и собственици на няколко дружества, едно от които е във фокуса на общественото възмущение
На 11 август 2014 г. в Търговския регистър се появява фирма с невзрачното име “ВИБ Трейд” ООД. Година по-късно тя сменя името си на „Дом за стари хора ВИК“ ООД — вероятно с оглед на промяна в предмета на дейност. Зад дружеството застават Желев и Димитров, като всеки държи по 50% от минималния капитал от 500 лв.През 2017 г. фирмата се регистрира по ДДС, което е стандартна практика за бизнеси с растящ оборот. До 2021 г. „Дом ВИК“ вече отчита 620 000 лв. оборот и разполага с 18 служители – сериозен ръст за структура, предлагаща социални грижи в малко населено място.
През 2025 г. обаче държавата отнема лиценза на „Дом ВИК“ за предоставяне на социални услуги. Вместо да прекратят дейността си, Желев и Димитров регистрират нова фирма – „Джи Ел Ес 2025“, през март същата година. Формално – нов субект. По същество – същите хора, същото място, същите възрастни хора, но с друга правна маска.
Вместо лицензирана социална услуга, бизнесът се ребрандира като „отдаване на стаи под наем“. Договорите вече не се сключват като за дом, а като за частна квартира – заобикаляйки изискванията на социалното законодателство.
Кои са хората зад фирмите?
• Мариян Желев – строителен предприемач със собствена фирма в сферата на жилищното строителство.
• Димитър Димитров – собственик на заложна къща от 2016 г. и съдружник в още няколко фирми с търговски профил.
На пръв поглед – обикновени бизнесмени. Но след оповестените разкрития – потенциални обекти на прокурорско разследване.
Следователи разследват и евентуално престъпно сдружение с користна цел, прикрито зад „социална дейност“. Въпреки липсата на лиценз, обектите продължавали да оперират без надзор, благодарение на правна хватка и формално сменено юридическо лице.
Случаят “Дом ВИК” в Ягода е не само локална трагедия, но и илюстрация за това колко лесно е да се заобиколи системата. При слаба държавна регулация и липса на ефективен контрол, хора с предприемачески дух, но без морална отговорност, могат да експлоатират най-уязвимите – възрастните и безпомощните.
И докато фирмите се сменят, имената остават същите. Въпросът е: Ще има ли справедливост?