Районният съд в Казанлък постанови, че възрастна жена, представлявана от своя законен настойник, трябва да възстанови на друга жена сумата от близо 8000 лева, след като между двете е бил подписан и впоследствие обявен за нищожен договор за издръжка и гледане.
Случаят започва през 2019 г., когато С. А. И. от село Тулово подписва с възрастната Д. С. Х. договор, с който последната ѝ прехвърля апартамент срещу задължението да получава доживотни грижи и издръжка. Преди това, по думите на С. А. И., тя приела жената в дома си, тъй като близките ѝ, включително внучка ѝ, живееща в Германия, не се грижели за нея.
Малко след подписването на договора, Д. С. Х. била настанена в дом за възрастни хора във Варна. С. А. И. поела всички разходи по издръжката ѝ – месечни такси, храна, медицински услуги, както и операция на ръката на стойност 1800 лв.
През 2023 г. обаче договорът бил обявен за нищожен от съда в Стара Загора. Причината – към момента на подписването му Д. С. Х. вече била с поставено пълно запрещение поради психично заболяване и не е имала правна дееспособност. Назначеният ѝ настойник – именно внучката ѝ – не е участвал в сключването на договора, което го прави юридически невалиден.
След това решение, С. А. И. завела ново дело с иск да ѝ бъдат възстановени средствата, които е вложила в грижите за възрастната жена. В съдебното производство са представени множество доказателства – фактури, банкови извлечения и свидетелски показания. Съдът е приел, че сумата от 7917,83 лева е реално заплатена от ищцата, а не с пенсията на Д. С. Х.
С решението от тази седмица съдът задължи възрастната жена, чрез своя настойник, да възстанови пълната сума, заедно със законната лихва и съдебните разноски. Общата дължима сума надхвърля 10 000 лева.
Историята, започнала със състрадание и грижа, завършва в съдебна зала – напомняне, че дори добрите намерения трябва да бъдат юридически обезпечени.