Полицейските служители Димитър Иванов и Борис Тодоров са обвинени в убийството на Даниел Кискинов – мъж от Казанлък, загинал при задържане след действия от страна на униформените. Заключенията от съдебномедицинската експертиза са безапелационни: приживени травми, нанесени чрез удари и натиск, довели до тежка гръдна и коремна травма и до фатален край.
Вместо мъжество и отговорност – паника, объркани версии и предателства. С напредването на разследването се очертава все по-ясно моралният срив на Димитър Иванов, който вместо да застане зад действията си, се опитва отчаяно да се измъкне, използвайки най-грозния метод – да предаде колегата си.
От документите по делото става ясно, че не само свидетелят Иво Петков е променил показанията си след контакт с Димитър, опитвайки се да пришие вината на Борис, но и самият Димитър Иванов драстично е променил версията си. В първоначалните си обяснения той твърди, че е бил заедно с останалите колеги и не споменава за участие на Борис в нещо извън обичайното задържане.Във вторите си показания обаче, вече под напрежение и вероятно с ясното съзнание, че истината излиза наяве, Димитър хвърля изцяло вината върху Борис Тодоров. Той дори стига дотам да заяви, че Борис е бил сам с Даниел Кискинов в изолатора, а той – Димитър – „нищо не бил видял“. Тази версия рязко контрастира със свидетелства и факти, включително и с думи от собствените му предходни обяснения.Опитът да се представи за невинен минава през предателство, през съзнателно натопяване на колега, с когото е носил една униформа. Без грам съжаление, без капка достойнство, Димитър Иванов руши последното, което остава от честта на един полицай – лоялността към истината и човешкото.Същевременно той направи поредния си опит да излезе от ареста, обжалвайки мярката си за неотклонение. Но Апелативният съд отказа – отчитайки риск от въздействие върху свидетели, какъвто вече реално е упражнен.