След като Окръжният съд в Стара Загора върна на Прокуратурата делото за смъртта на Данаил Кискинов заради сериозни процесуални пропуски, вниманието отново се насочва към един човек – полицаят Иво Петков.Официално той е свидетел. Но реално – неговите думи, противоречия и страхове оформят целия ход на процеса.Петков е бил на място по време на инцидента, заедно с обвинените полицаи Борис Тодоров и Димитър Иванов.Иво Петков е единственият полицай, който оцеля в ролята на „свидетел“, след като неговите колеги бяха обвинени за смъртта на Кискинов. Но показанията му не просто се различават — те се променят драматично във времето.
-В първия си разпит Петков заявява, че нито Борис, нито Димитър са нанесли удари.
-По-късно твърди обратното — че и двамата са нанесли удари.
-А при третите показания вече казва, че само Борис Тодоров е действал насилствено.
Три версии за един и същ момент. Три пъти различна истина.Юристи коментират, че подобни резки промени обикновено са сигнал, че свидетелят е поставен под натиск, страх или влияние. Между отделните разпити Петков се е виждал с различни хора, включително с бивши колеги.Според процесуални документи, преди третия му разпит той е бил в контакт с лица, свързани с един от обвиняемите. Това не доказва намеса, но поражда основателни съмнения.Разследването показва, че след определени разговори и срещи, тонът му се променя – от неутрален, към защитен спрямо Димитър Иванов.Апелативният съд в Пловдив вече отказа да промени мярката за неотклонение на Димитър Иванов, именно заради данни, че той е опитал да влияе на свидетел,най-вероятно именно на ПетковВ правосъдната практика подобно колебание у свидетел не е просто детайл — то е индикатор за външна намеса. Днес прокуратурата е изправена пред ясен избор:или да приеме, че свидетелят е бил повлиян и да предприеме действия,или да остави делото да се разпадне поради липса на достоверност на основния ѝ свидетел.Експерти по наказателно право коментират, че дори при липса на преки доказателства за съучастие, прокуратурата може да провери ролята му като евентуален помагач или укривател, съгласно чл. 20 и чл. 294 от НК – ако е знаел за престъпление и не е съдействал на разследването.Но докато обвиненията се връщат, актовете се пренаписват и свидетелите променят думите си, истината става все по-трудна за намиране.Иво Петков остава символ на това противоречие – свидетел, който би могъл да освети случилото се, но с поведението си допринася за мрака около него. Делото за смъртта на Даниил Кискинов не е просто пореден случай на полицейско насилие. То е тест за способността на институциите да се самокоригират и да търсят истината без протекции.Прокуратурата сега има шанс – и отговорност – да поправи пропуските си, да прецизира обвинението ,да подреди фактите и да докаже, че може да води делата си професионално и безпристрастно.
А обществото чака. Защото зад всички юридически формулировки стои един човешки живот.