Случай, който започва с обикновено пълномощно за автомобил, се превръща в едно от най-показателните дела за злоупотреба с доверие, насилие и институционални пропуски.В центъра на историята са Наньо Турлаков и Иван Дечев – двама жители на Казанлък, чиито отношения прерастват от приятелски в наказателноправен кошмар.През 2022 г. Иван Дечев подписва пълномощно пред нотариус Мариела Павлова, с което упълномощава Наньо Турлаков да управлява негов автомобил, да го представя пред КАТ, да минава технически прегледи и да извършва регистрационни действия.Документът е с ясно формулиран предмет – управление на моторно превозно средство, без текст за разпореждане с имущество.Месеци по-късно Дечев разбира, че с това същото пълномощно са прехвърлени четири негови недвижими имота – два жилищни и два земеделски, намиращи се в района на Казанлък и Николаево.Имотите са прехвърлени на името на съпругата на Турлаков.Сделките са изповядани именно от нотариус Марила Павлова, която е удостоверила както пълномощното, така и самите нотариални актове.,,Дадох му право само да кара колата, не да ми взима домовете“, казва по-късно Иван Дечев пред разследващите.След като Дечев установява, че имотите му вече не са негова собственост, той завежда граждански искове срещу Турлаков и съпругата му, оспорвайки сделките като нищожни и сключени без негово съгласие.Това обаче предизвиква остра реакция от страна на Турлаков. Според обвинителния акт срещу него , на 6 август 2024 г., той и негов съучастник – Иван Иванов, нахлуват в дома на Дечев, носейки качулки на главите си.Двамата го пребиват, нанасяйки му удари с ръце и шамари, и го заплашват с убийство, като казват, че „гробът му вече е изкопан“ и „няма да излезе жив оттам“.По време на нападението пострадалият е принуден да подпише молби за отказ от заведените граждански искове.Така той губи възможността да търси връщане на имотите си по съдебен ред.След инцидента от жилището му е отнет мобилен телефон за да не може да се обади на полицията , което добавя и обвинение за грабеж.След разследване, проведено от Районна прокуратура – Стара Загора, териториално отделение Казанлък, срещу Наньо Турлаков и Иван Иванов е повдигнато обвинение за:изнудване ,грабеж и подбудителство и помагачество.Делото е разгледано от съдия Тодор Тодоров от Районен съд Казанлък.В съдебното заседание подсъдимите, чрез защитника си, признават вината си и сключват споразумение с прокуратурата, което съдът одобрява.Съгласно одобреното споразумение № 20255510201206/29.10.2025 г., съдът определя наказание:три години „лишаване от свобода“, отложени с петгодишен изпитателен срок ,глоба от 3000 лв. за всеки подсъдим, разноски по делото – 953,88 лв., заплатими поравно и държавна такса от 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.Съдът намира, че споразумението не противоречи на закона и морала, а подсъдимите са осъзнали последиците от признанието си.Наказателното производство е прекратено.Макар Наньо Турлаков да е признат за виновен в изнудване и побой, наказателният съд няма компетентност да отнеме или възстанови имоти, придобити чрез граждански сделки.Четирите имота, прехвърлени с пълномощното, продължават да се водят на името на съпругата му.Пострадалият Иван Дечев е завел граждански искове, с които иска обявяване на сделките за нищожни поради липса на съгласие,отмяна на нотариалните актове като извършени с невалидно пълномощно и обезщетение за претърпените вреди.След сигнала по случая, министърът на правосъдието е поискал дисциплинарно производство срещу нотариус Марила Павлова, заверила пълномощното и сделките.Проверява се дали нотариусът е нарушила чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, като е използвала общо пълномощно за МПС като основание за продажба на недвижими имоти.Ако нарушението бъде доказано, нотариус Павлова може да бъде заличена от регистъра на Нотариалната камара и да понесе дисциплинарно и имуществено наказание.Юристи определят случая като пример за злоупотреба с доверие и слаб контрол в нотариалната система.Пълномощното за автомобил, заверено без ясно ограничение, се превръща в оръжие за имотна измама, довела до физическо насилие и загуба на собственост.
Случаят с Наньо Турлаков е болезнено отражение на слабостите в българската правна система.
Има вина, доказана и призната пред съда.Има жертва – пребита, заплашвана и лишена от собственост.Има и съдебен акт, който описва с прецизност изнудване, грабеж и побой, извършени с пряк умисъл и особена дързост.Но в крайна сметка — няма възстановена справедливост.След постигнатото споразумение с прокуратурата Турлаков и съучастникът му получават условна присъда.Съдът приема, че наказанието е „справедливо“, защото подсъдимите са признали вината си и не са осъждани преди.В същото време обаче четирите имота, прехвърлени с пълномощно за автомобил, остават на Турлаков.Така, макар държавата да признава, че има изнудване, насилие и престъпление, реалният резултат остава непроменен:жертвата е без имоти,нотариусът е под проверка, но не наказан, а извършителят се разхожда свободно, със запазена собственост и условна присъда.Случаят „Турлаков“ е повече от криминален инцидент — той е диагноза на правосъдието, в което вината се признава, но справедливостта не се възстановява.