Четирима мъже от Стара Загора са обвинени от прокуратурата в кражба на дизелово гориво в особено големи размери, извършена чрез пробив в тръбопровод на „Лукойл“,край Стара Загора. Според официалната версия, става дума за организирана престъпна група, действала по предварителен сговор и нанесла щети за близо един милион лева.Но видно от материалите по досъдебното производство и снимковите доказателства, изникват сериозни противоречия – както в техническата част на обвинението, така и в правната му обосновка.Прокуратурата твърди, че извършителите са изградили сложна подземна система – с пробив, кран и заровена цистерна.
Реалните снимки обаче показват съвсем друго: малка, аматьорски изградена връзка, направена от обикновени пластмасови тръби, положени плитко под земята, без защита, без маркировка и без каквато и да е професионална конструкция.
Няма цистерна, няма кран, няма дори минималните белези на „инсталация“.
Това, което се вижда, е временна, импровизирана тръба, която няма техническа устойчивост и не може да се нарече подземно съоръжение.
Според нормативната уредба – Наредба № 6 от 9.06.2004 г. и БДС EN 12201-2, всеки тръбопровод, пренасящ горива, трябва да бъде:
• положен на дълбочина не по-малка от един метър;
• обозначен с предупредителна лента и сигнализация;
• снабден с ясна маркировка за предназначение.
Нито едно от тези изисквания не е спазено. Това означава, че собственикът на тръбопровода – юридическото лице – е допуснал нарушения, които са позволили достъп и пробив в съоръжението.Следователно, част от отговорността за случилото се лежи върху дружеството, а не само върху задържаните.Обвинението твърди, че е извършена кражба „в особено големи размери“.Но по делото е описано, че общото количество иззето гориво е около 7 тона дизел.Дори при максимална пазарна цена от 3 лв./литър, това прави приблизително 20 000 лева.Съгласно чл. 93, т. 8 от Наказателния кодекс, „особено големи размери“ означава стойност, надвишаваща 140 пъти минималната работна заплата, тоест около 150 000 лева за 2025 г.Очевидно този праг не е достигнат.Следователно, квалификацията е неправилна – дори при доказана вина, деянието би следвало да се разглежда като обикновена кражба по чл. 194 НК, а не в „особено големи размери“.Друг тревожен момент е, че по досъдебното производство фигурира само един свидетел – оперативен работник от ОДМВР – Стара Загора.В показанията си той не е очевидец на деянието, а преразказва информация, получена чрез специални разузнавателни средства (СРС).На практика това не е свидетелско наблюдение, а служебен преразказ на данни от оперативна справка – нещо, което не може да служи като единствено доказателство за вина.Още едно несъответствие се открива в постановлението за привличане на обвиняемите.В него се твърди, че кражбата е извършена в периода от 3 до 5 ноември,но в същото време се посочва, че лицата са се сговорили още през месец юли същата година.Липсва логическа и фактическа връзка между тези дати.Ако предполагаемото деяние е извършено през ноември, няма никакви доказателства за реална дейност от юли насам, нито за подготовка, която да обоснове „предварителен сговор“.Това разминаване във времевата рамка подкопава изцяло доверието в постановлението и поставя под съмнение коректността на обвинителния акт.След преглед на фактите става ясно, че обвинението се крепи на един свидетел, несъответстваща хронология и неправилна правна квалификация.От друга страна, реалните снимки и обстоятелства не потвърждават твърденията за „голяма подземна инсталация“ и „особено големи размери“.Случаят изглежда като некоректно раздута версия на дребномащабна незаконна дейност, която би следвало да бъде квалифицирана като обикновена кражба, извършена от физически лица – без доказан сговор, без тежка техника и без реална организация.
Въпросите, на които прокуратурата не отговаря
1. Кой е прокопал предполагаемата „дупка“ или изкоп за тръбата?
Няма данни, нито експертиза, която да установява кой е извършил самия физически пробив.
2. Кой е монтирал крана и тръбата?
Липсва експертно заключение за инструментите и материалите, които да свържат конкретно лице с извършването.
3. Кой е купувал или разпространявал горивото?
4. Защо юридическото лице – собственик на тръбопровода – не е подало сигнал?
Дори след предполагаемия пробив, компанията не е забелязала загуби и не е уведомила органите, което е необичайно при подобни съоръжения.
5. Имало ли е участие на охранителната фирма на обекта?
В постановлението няма данни дали охраната е била разпитана, дали е присъствала на мястото и дали е изпълнявала задълженията си.
Тези въпроси остават напълно без отговор – както в обвинителния акт, така и в публичните изявления.