В българското правосъдие от години се говори за недоверие, липса на прозрачност и разклащане на авторитета. В тази атмосфера всяка подробност около съдебните действащи лица придобива огромно значение, особено когато става дума за тяхната морална пригодност.
Такъв е случаят с Неврие Шакирова — резервен съдебен заседател по делото ,,Дебора”, около която неизбежно възниква обществен въпрос:
приемливо ли е лице в такава позиция да представлява гражданския глас на съда, когато нейният син е осъден за тежко криминално престъпление?
През 2011 г. името на сина й Ахмет Шакиров попада в информационните хроники.
Според тогавашните публични материали делото срещу него започва след оперативна акция на полицията в Пловдив. В началото на декември 2010 г. служител под прикритие установява контакт с мъж, представил се като „Мето“, за когото се предполага, че предлага кокаин.Операцията се развива по познат за службите сценарий. На 3 декември в ресторант „Хепи“ в центъра на града се осъществява първата покупка — три грама кокаин срещу 400 лева. Плащането е извършено със специално белязани банкноти, а срещата е внимателно наблюдавана.
Втората среща, проведена на 10 декември, става решаваща. Този път под прикритие иска по-голямо количество — десет грама. Шакиров пристига с около четири грама и иска 580 лева. След финализиране на сделката полицията задържа младия мъж.При обиска са намерени още кокаин, пистолет без разрешение и фалшифицирана шофьорска книжка — комбинация, която значително утежнява обвинението.Съдът приема доказателствата за категорични. Присъдата, цитирана тогава в медиите, е четири години лишаване от свобода при общ режим и глоба от 15 000 лв.
Престъплението е определено като тежко — с висока обществена опасност, извършено умишлено и многократно.
В миналото на всеки човек може да има семейни трагедии, грешки, драми или престъпления, извършени от негови близки. Това не прави самия човек морално виновен.
Но когато този човек е съдебен заседател, ситуацията придобива съвсем различен обществен заряд.
Съдебният заседател не е просто зрител.
Той е равнопоставен с професионалните съдии при определяне на присъди.
Той е лице на обществото, избрано да отразява морал, баланс и безпристрастност.
Тук възниква парадоксът:Може ли човек, в чието най-близко семейство е извършено тежко престъпление, да бъде обществен морален коректив?Потърсихме мнението на експерт по етика, университетски преподавател с над 20 години опит, който пожела анонимност:
„Не става дума за вина по кръвна линия.
Става дума за общественото доверие.
В правосъдието моралният образ е толкова важен, колкото и юридическата компетентност.“
Бивш прокурор, днес адвокат, допълва:
,,Когато роднина от първа линия има присъда за наркоразпространение, това поставя заседателя в зона на обществено подозрение.
Не защото е виновен, а защото обществото очаква безукорен морален фон.“
Няма да навлизаме в каквито и да било детайли за конкретни дела, включително онези, следени от хиляди граждани.
Но е факт, че присъствието на заседател с подобно семейно минало в процес, който привлича обществено напрежение или медийно внимание, неминуемо предизвиква реакции.И тук става дума не за закон, а за морал.
В една съдебна държава е важно не само съдът да бъде справедлив, но и да изглежда справедлив.
Неврие Шакирова не е отговорна за престъплението, извършено от нейния син.
Но публичната роля, която заема, изисква морална безупречност, липса на съмнение и чист обществен образ.
Осъждането на Ахмет Шакиров за кокаин, незаконно оръжие и фалшив документ е факт, който не може да бъде заличен.И докато законът допуска участието ѝ като заседател, обществото има пълното право да задава въпроса:
„Това ли е човекът, който трябва да представлява моралния глас на гражданите в съдебната зала?“
Защото в правосъдието понякога не юридическите текстове, а моралът определя дали доверието ще бъде съхранено — или безвъзвратно изгубено.