Когато през 2024 г. в Районен съд – Пловдив започна съдебният процес, известен като „делото Дебора“, никой не предполагаше, че общественото внимание ще бъде насочено не само към подсъдимия, не само към пострадалата, а и към човек, който по закон трябва да бъде невидим, безупречен, извън всякакво съмнение — съдебният заседател.Името на резервния заседател Неврие Шакирова се превърна в център на вниманието заради данни, които пораждат съмнения относно съответствието ѝ с моралните стандарти, предвидени в нормативната уредба. А законът, за разлика от политическите декларации, е ясен: съдебният заседател е пряк представител на обществото, а неговата безупречност не е пожелание, а правно изискване.Функцията „съдебен заседател“ е регламентирана в Глава десета от Закона за съдебната власт (чл. 66–73), както и в Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за условията и реда за предложения, подбор и обучение на съдебните заседатели.Три текста са ключови:
-чл. 66 ЗСВ – заседателите участват в правораздаването „като представители на обществото“.
-чл. 67, ал. 2 ЗСВ – заседателят трябва да „се ползва с добро име в обществото“.
-чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2017 г. – изисква се лице „с висок морал“.
Нито един от тези критерии не е символичен. Те са нормативни.
Всяко тяхно нарушаване може да доведе до отстраняване (чл. 71 Закона за съдебната власт).В този контекст въпросът не е дали Неврие Шакирова е извършила престъпление — няма данни за влязла в сила присъда.
Въпросът е дали обществено достъпната информация около нея съответства на изискването за „добро име“ и „висок морал“, по силата на цитираното законодателство.
Според медийни материали от 2011 г., базирани на информация от пресцентровете на МВР и прокуратурата тогава, през 2010 г. в Пловдив е проведена операция под прикритие, в резултат на която е задържан Ахмет Шакиров — син на Неврие Шакирова.На 3 декември 2010 г. е осъществена контролирана покупка на кокаин, последвана от втора, на 10 декември 2010 г.Според публикуваните тогава съдебни решения, през 2011 г. Ахмет Шакиров получава четири години лишаване от свобода и 15 000 лв. глоба за престъпления по чл. 354а НК, придружени от незаконно оръжие и фалшив документ.Юридически това не засяга майката.
Но в оценката за „добро име“ и „морален облик“ законът изисква критерий, измерван не само правно, но и обществено.Според предоставени справки и журналистически източници, самата Неврие Шакирова е с криминални регистрации от края на 90-те години. Те са свързвани с проверки по подозрения за:документни измами, изнудване,принуда,контрабанда и обсебване.
Ключово уточнение:
Криминалната регистрация не представлява доказателство за вина и не се приравнява на присъда.
Това е предвидено в чл. 16 НПК — презумпцията за невиновност.Но в процедурата по избор на заседатели репутацията е отделен критерий.
чл. 67, ал. 2 ЗСВ изисква „добро име“, без да изисква присъда.
Наредбата – още по-ясно – задължава комисията към общинския съвет да проверява моралния профил на кандидата.
Проверка в Търговския регистър показва, че на 23 септември 2013 г. Неврие Шакирова регистрира „Алинер Билд“ ЕООД.
На 19 ноември 2014 г. фирмата е прехвърлена на Костадин Кашилски — лице, за което към този момент е многократно осъждан ,рецидивист и се намира в арестно помещение.Юридически прехвърлянето е валидно.
Морално обаче възниква въпросът:
Как човек, който трябва да бъде пример за законност и обществена почтеност, сключва сделка с лице с тежко криминално минало?
Законът не забранява подобна сделка.
Но Наредбата изисква заседателят да няма „поведение, което накърнява престижа на съдебната власт“.
Това е чл. 5, ал. 1, т. 5.
Прехвърлянето на фирма, свързвана със значителни задължения и впоследствие със запори, на лице с множество присъди попада точно в тази област.Процедурата по избор на заседатели се осъществява от общинските съвети.
Според чл. 6 и чл. 8 от Наредба № 1/2017, комисията е длъжна:
-да събира информация за репутацията на кандидата,
-да извършва проверки за конфликт на интереси,
-да събира данни от МВР при необходимост.
Но на практика се проверява единствено свидетелство за съдимост и декларации по образец.Нито криминални регистрации, нито бизнес връзки, нито сделки с лица от криминалния контингент се изследват, въпреки че законът дава възможност и предвижда такава оценка.Така системата допуска юридически „чисти“, но репутационно рискови лица да попадат в съдебните състави.
Когато заседателят е свързван с криминални регистрации,има бизнес отношения с многократно осъждани лица и е близък родственик на лице с присъда за тежко престъпление,дистанцията между закона и морала става критично видима.
Случаят с Неврие Шакирова не е въпрос на вина, а на съответствие със законовите изисквания за морална пригодност, формулирани ясно в Закона за съдебната власт и Наредба № 1. Случаят с Неврие Шакирова не е въпрос на вина, а на съответствие със закона, с моралната тежест на съдебната функция и с правото на обществото да бъде представлявано от хора с безупречна репутация. Докато нормативните изисквания за „добро име“ и „висок морал“ остават само текст върху хартия, подобни казуси ще продължават да разяждат доверието в съдебната система. А без доверие правосъдие няма — има само фасада, зад която държавността бавно се пропуква.