Един на пръв поглед обикновен микрокредит от 2000 лева се превърна в съдебен казус с показателен финал. Районният съд в Казанлък обяви договора за нищожен, след като установи, че реалната цена на заема е била прикрита зад формално наречена „неустойка“, която на практика оскъпява кредита в пъти.
Случаят започва стандартно. На 22 юли 2022 г. жител на Казанлък подписва договор за потребителски кредит от 2000 лева. Условията изглеждат ясни : 18 месечни вноски по 150,76 лева, фиксирана годишна лихва от 41,16 процента и годишен процент на разходите 49,89 процента. Общата сума за връщане е посочена като 2713,68 лева.На хартия всичко изглежда законно. Истинската цена обаче се оказва скрита в допълнителна клауза.Само три дни след сключване на договора клиентът трябвало да осигури обезпечение – поръчител с високо нетно възнаграждение ,двама поръчители с определени доходи или банкова гаранция. Условия, които съдът определя като трудно изпълними за обикновен потребител.
Ако обезпечението не бъде представено, се задейства „неустойка“ от 1960,74 лева. Тя не се плаща наведнъж, а се разсрочва – по 108,93 лева към всяка месечна вноска.Така реалната месечна вноска вече не е 150,76 лева, а скача до 259,69 лева.Според съда това не е типична санкция, а механизъм за допълнително оскъпяване, който фактически се превръща в част от цената на кредита.Скритият годишен процент на разходите: от 49,89 процента до 248,23 процентаНазначената съдебно-счетоводна експертиза прави ключовото изчисление. Ако тази „неустойка“ бъде включена в реалната цена на кредита, действителният годишен процент на разходите достига 248,23 процента.
Разликата е огромна. И именно тук съдът вижда същественото нарушение – потребителят не е получил ясна и точна информация за реалната стойност на кредита още при подписването.Законът изисква годишният процент на разходите да показва пълната цена на заема, за да може клиентът да сравнява различни оферти и да вземе информирано решение.Когато обявеният годишен процент на разходите изглежда приемлив, а реалният е в пъти по-висок, съдът приема, че информацията е подвеждаща.Кредитополучателят не само подписва договора , но и започва да плаща. По делото е установено, че са извършени:две месечни вноски по около 259,69 лева ,както и предсрочно погасяване от 2070 лева.Общо платената сума достига 2589,38 лева.Тоест при получени 2000 лева, клиентът връща с 589,38 лева повече.
Съдът прилага правилото за недействителни договори за потребителски кредит – при тях клиентът дължи само чистата стойност на кредита, без лихви, такси и други разходи.В този случай това са 2000 лева.След като вече са платени 2589,38 лева, се оказва, че има надплатени 589,38 лева. Съдът осъжда кредитната компания да върне тази сума на клиента.Кредитната компания твърди, че неустойката не е част от годишния процент на разходите, защото се дължи само при неизпълнение – непредоставяне на обезпечение. Според нея клиентът е бил информиран и е имал избор.
Съдът обаче приема друго. Макар формално да е наречена „неустойка“, сумата се начислява към всяка вноска и функционира като част от цената на кредита. Освен това строгите изисквания за поръчители правят неизпълнението силно вероятно.Така допълнителното оскъпяване не изглежда като изключение, а като предварително заложен механизъм.Решението на съда в Казанлък има по-широк смисъл. То показва, че съдът не се ограничава до формалните названия на клаузите, а анализира реалния им икономически ефект.Когато „неустойка“ на практика увеличава цената на кредита и се плаща заедно с вноските, тя не може да бъде извадена извън годишния процент на разходите. Потребителят трябва да знае още при подписването колко точно ще му струва заемът.Не приблизително. Не условно. А ясно и прозрачно.Съдът постановява:договорът за потребителски кредит е нищожен и задължава кредитната компания трябва да върне 589,38 лева на клиента.