В българското публично пространство едно обръщение се повтаря толкова често, че мнозина го приемат за безспорен факт – „проф. Николай Овчаров“. Само че фактите показват друго: Николай Овчаров не заема академичната длъжност „професор“ по българското законодателство.
Овчаров е доктор на историческите науки и утвърден археолог с дългогодишна практика. В научната си кариера той е заемал длъжността доцент ,но не и професор.
Титлата се придобива след конкурс, оценка на научни публикации и официално назначение от университет или научна институция.Няма публични данни за такъв конкурс и назначение.Към момента Николай Овчаров притежава научната степен „доктор на историческите науки“, заемал е академичната длъжност „доцент“. При проверка в публичния регистър на академичния състав към НАЦИД (МОН) не се открива вписване за заемана от него академична длъжност „професор“ по реда на българското законодателство към настоящия момент. В биографията на Николай Овчаров се посочва, че през 2003 г. е „дипломиран професор“ в т.нар. Международен славянски университет в Москва. Проверка показва, че към началото на 2000-те години структурата с това наименование функционира в различни организационни форми – като институт и като частна образователна организация. Данните сочат, че държавната регистрация е получена през 2002 г., а в публично достъпната информация не се открива ясно обособен исторически факултет в рамките на тази структура към същия период.
Това поставя въпроса какъв точно е характерът на присъденото звание, по каква процедура е издадено и дали то представлява академична длъжност по смисъла на българското законодателство или е вътрешно звание в рамките на частна образователна институция. Във всеки случай подобно звание няма автоматична правна сила в България и не замества конкурс за академичната длъжност „професор“ по реда на Закона.През 2024 г. Овчаров беше удостоен със званието „Почетен професор“ от Стопанска академия „Димитър Ценов“ в Свищов.Това обаче е почетно звание, а не академична длъжност.
Почетните титли се присъждат като форма на признание. Те не изискват конкурс по Закона за развитието на академичния състав и не дават статут на действащ професор в университетската система. Казано ясно: подобно отличие не превръща никого в професор по законовия ред.
Въпросът вече не е дали Овчаров има принос към археологията – това е безспорно. Въпросът е защо години наред медиите и публични институции продължават да го представят като „професор“, при положение че формално той не заема тази длъжност.
В държава, в която академичните титли са строго регламентирани, подобна неточност не е дребен детайл. Тя създава усещане за размита граница между реален академичен статус и публичен имидж.