След напрегнато заседание, белязано от остри реплики, лични обвинения и ясно политическо разделение, Общинският съвет в Казанлък отхвърли предложенията за предоставяне на безвъзмездно право на ползване на общински имоти на читалищата „Жар“ и „Вяра – 2024“. Решенията бяха взети след повторно гласуване, но и този път необходимото мнозинство не беше постигнато.
И в двата случая става дума за учредяване на право на ползване за срок от 10 години – ключова възможност за осигуряване на база за културна дейност.
Най-сериозен обществен отзвук предизвика отказът за предоставяне на помещение на най-младото казанлъшко читалище „Вяра – 2024“ в сградата на Христо Христовата къща, известна като Учителското барче на ул. „Бачо Киро“ №5. Само за година читалището е организирало над 40 събития, спечелило е отличия и е привлякло близо 200 участници, основно млади хора, ангажирани с българския фолклор.Председателят Анна Дечева отправи емоционален апел към съветниците да гласуват „по съвест“ и да не въвличат читалището в политически конфликти, подчертавайки нуждата от по-голяма репетиционна база за съставите.
Сходна бе ситуацията и с читалище „Жар“, което търсеше възможност да продължи дейността си в сградата на ул. „Тракия“ №15. При гласуването 23 съветници подкрепиха предложението, но 9 се въздържаха, а 10 гласуваха „против“, което доведе до отхвърлянето му.Политическото разпределение на гласовете очерта ясно противопоставяне.
В подкрепа на читалищата гласуваха съветниците от БСП, ГЕРБ и ДПС.
Срещу предложенията или с решаващо „въздържал се“ и ,,против” застанаха съветниците от ПП–ДБ, „Алтернатива на гражданите“, „Възраждане“, както и независимите Живка Железова и Николай Колев.
Дебатите в зала „Инфра“ преминаха в напрегната атмосфера. По време на обсъжданията бяха отправени и лични нападки, което допълнително изостри тона.
„За първи път се чувствам като подсъдим“, заяви председателят на читалище „Жар“ Дора Петкова, изразявайки разочарование от начина, по който е протекла дискусията.
Критична позиция изрази общинският съветник Джамал Папарланов от ДПС:
„Аз се срамувам от това решение, което взе Общински съвет Казанлък. За втори път беше внесен докладът за преразглеждане и за втори път беше отхвърлен. Това за мен е противоморално – да спираме дейността на читалищата в град Казанлък. Това са хора, които отделят време от себе си, отделят лични средства, за да развиват културата в град Казанлък, а в същото време ние, като Общински съвет, като принципал на собствеността на Община Казанлък, спираме тяхното развитие.“
Остро мнение изрази и Пламен Караджов от БСП:
„Това е възмутително поведението на някои мои колеги. Жалкото е, че между тези, които гласуваха против даването на решения на читалищата, са историци по образование и явно са забравили историята на България – че точно по времето на османско иго са започнали създаването на българските читалища, които са съхранили българския дух и култура, а те сега се превърнаха в по-големи еничари и не дадоха едни помещения.Аз не виждам изход от ситуацията, докато те не си променят по някакъв начин мнението. Жалкото е, че при дебатите в комисиите се изказваха едни мнения, едва ли не, че тези хора са организирана престъпна група и че самите читалища се нуждаят от една репресия.“
Кметът на Казанлък Галина Стоянова също призова за прекратяване на противопоставянията и за подкрепа към културните институции, подчертавайки тяхната роля за обществения живот и традициите в региона.
Решенията на съвета поставят под въпрос бъдещето на двете читалища и повдигат по-широк дебат за приоритетите в управлението на общинската собственост и подкрепата за културния сектор в Казанлък. В крайна сметка това гласуване не е просто административен акт, а ясен знак за това кои застават зад културата и кои я обръщат в разменна монета. Докато едни хора влагат време, средства и сърце, за да пазят българския дух жив, други с натискането на един бутон решават съдбата им от удобните си столове.Истината е неудобна, но очевидна: читалищата бяха оставени сами.
И ако днес се затварят врати за културата, утре няма да има кой да ги отвори. Защото културата не умира изведнъж – тя се убива бавно. С бездействие. С „въздържал се“. С „против“.
И този процес вече е започнал.