Стара Загора отново стана сцена на нещо, което прилича на кампания.
Подчертавам – прилича.
От едната страна – т.нар. „президентска партия“, която все още не е сигурна дали е партия, движение, проект или просто дълга сянка на Румен Радев. Кампанията им се движи в познатия режим „ще видим какво ще стане“, което в превод означава: има присъствие, но все още трудно се разчита ясна посока.
Посланията – по-скоро предпазливи. Кандидатите – по-скоро непознати. Присъствието – отбелязано, но не и силно усетено.
От другата страна – ППДБ. Хора с претенции за модерност, дигиталност и европейски стандарт, но на местно ниво присъствието им остава трудно забележимо и звучат по-скоро като добре подредена презентация, отколкото като жив разговор.
А между идеите и реалната среда често остава усещане за празнина което на практика се компенсира основно чрез личната енергия на Стефан Станчев. Усилието на един го има – но то трудно замества липсата на цялостно присъствие.
И в двата случая се усеща нещо сходно – липсва най-важното: усещането, че някой наистина разговаря с реални хора.
Президентските изглеждат като хора, които чакат властта да им се случи.
ППДБ – като хора, които вече са решили, че им се полага.
Добавяш и Възраждане, които залагат на по-остър тон, но често без ясна локална конкретика, и картината започва да се подрежда.
Стара Загора обаче има един особен навик – трудно се впечатлява от форма без съдържание.
По улиците има кампания. Шатри, билбордове, лица.
Но по-трудно се открива смисълът зад тях.
В социалните мрежи има активност, но рядко има реален спор или нова идея. По-скоро се избягва рискът от силна позиция.
На срещите има присъствие. Но енергията в контакта липсва. И това усещане се повтаря и от двете страни.
И това, естествено, устройва ГЕРБ.
А за ДПС подобна среда е позната и удобна.
Защото когато „алтернативата“ не е достатъчно убедителна, статуквото няма нужда да се защитава.
То просто изчаква.
Иронията е, че почти всички претендират да са „различни“. Но отстрани разликите често се размиват и оставят усещането за сходен модел – активност, която не води до ясно послание.
Президентската линия подсказва: „ние сме сериозните“.
ППДБ – „ние сме модерните“.
ГЕРБ – „ние сме стабилните“.
А „Новото начало“ се подсмихват и си знаят, че пак ще са „заедно“.
И заедно с Възраждане, всичко вкупом – за България.
Стара Загора не изглежда впечатлена. Нито подчинена. Нито длъжна.
И тук идва реалният проблем.
Когато кампанията ти е слаба, хората не просто не гласуват за теб. Те спират да те забелязват.
А това вече не е политически резултат. Това е диагноза.
Защото най-опасното за един политически проект не е критиката. Не е загубата.
Най-опасното е безразличието.
А в момента точно това се случва.
Кампания има. Ефект – няма.
И ако някой още се чуди защо – нека излезе от щаба, да мине по улиците и да чуе какво не се говори.
Понякога тишината не е липса на мнение.
Тя е окончателна оценка.
Илиан Илиев