Докато в повечето европейски градове превозът на домашни любимци в обществения транспорт е разрешен при ясно разписани правила за безопасност, в Казанлък продължава да действа почти абсолютна забрана. Съгласно правилата на общинския превозвач в електробусите не се допускат домашни любимци, като изключение е предвидено единствено за кучета водачи и служебни кучета.Практиката поставя въпроса за съответствието на общинската уредба с основните принципи на българското административно право. Законодателството не забранява на общините да определят правила за превоз в обществения транспорт, но изисква всяко ограничение да бъде законосъобразно, мотивирано и съразмерно на целта, която преследва.
Принципът на съразмерност е уреден в чл. 6 от Административнопроцесуалния кодекс, според който административните органи са длъжни да упражняват правомощията си добросъвестно и справедливо, като не ограничават правата и законните интереси на гражданите в по-голяма степен от необходимото. Това означава, че когато съществува възможност общественият интерес да бъде защитен чрез по-леки мерки, администрацията следва да предпочете именно тях пред абсолютната забрана.
Същият подход следва и от Закона за нормативните актове, който изисква всеки подзаконов нормативен акт да бъде мотивиран и да бъде придружен от оценка на необходимостта от предвидените ограничения. Общинските наредби не могат да въвеждат мерки, които са необосновано рестриктивни или не са подкрепени с достатъчна аргументация.От европейска гледна точка не съществува директива или регламент, които да задължават общините да разрешават превоза на домашни любимци в обществения транспорт. Въпреки това правото на Европейския съюз изисква публичните органи да спазват принципа на пропорционалност. Член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз допуска ограничения на права само когато те са необходими, предвидени в закон и не надхвърлят необходимото за постигане на легитимната цел. Този принцип е трайно застъпен и в практиката на Съда на Европейския съюз.Именно затова европейската практика е насочена към регулиране, а не към пълна забрана. В редица държави членки малките домашни любимци могат да пътуват в транспортни клетки или специални чанти, а големите кучета се допускат на повод и с намордник, като в някои случаи се заплаща отделен билет. На превозвачите е предоставена възможност да откажат превоз при препълнени превозни средства или когато животното представлява опасност за останалите пътници.Подобни правила действат и в София, където е създаден баланс между обществения интерес и възможността собствениците на животни да използват обществения транспорт при определени условия.
На този фон действащата уредба в Казанлък се отличава с една от най-рестриктивните политики в страната. Забраната се прилага независимо дали животното се превозва в напълно затворена транспортна клетка, без да създава риск или неудобство за останалите пътници.Юристи отбелязват, че подобни общински разпоредби подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При оспорване съдът проверява дали ограниченията са въведени в съответствие със закона, дали са достатъчно мотивирани и дали съответстват на принципа на съразмерност. Ако бъде установено, че съществуват по-малко ограничителни мерки за постигане на същата цел, съдът разполага с правомощия да отмени съответните разпоредби.