През 1955 година държавата завършва строителството на язовир „Копринка“ – стратегически обект с национално значение, предназначен за производство на електроенергия, напояване, водоснабдяване и регулиране на водите на река Тунджа.Седем десетилетия по-късно обаче държавата продължава да търси отговор на въпрос, който би трябвало да е решен още при създаването на съоръжението:Коя институция носи пълната юридическа отговорност за управлението на водоема?До началото на прехода хидровъзелът функционира като единна държавна система. Впоследствие законодателството разделя собствеността, управлението и експлоатацията на различни правни режими.
По силата на Закона за водите язовир „Копринка“ е комплексен и значим язовир – публична държавна собственост.
Това обаче не означава автоматично, че е определен органът, който го управлява.През годините функциите се разпределят между различни институции.НЕК поддържа язовирната стена и хидротехническите съоръжения.Министерството на околната среда и водите определя режима за използване на водните количества.Басейнова дирекция упражнява контрол по Закона за водите.Други държавни институции имат правомощия по отношение на безопасността, строителния контрол и държавната собственост.
На практика всеки управлява част от процеса, но никой не носи безспорна отговорност за целия воден обект.През 2002 година държавата приватизира каскада „Копринка“.Сделката включва водноелектрическите централи, които впоследствие стават собственост на частно дружество.
Частният инвеститор придобива енергийните мощности и правото да ги експлоатира, но не придобива собственост върху водния обект, който остава публична държавна собственост по силата на закона.Така се създава своеобразен правен модел : държавата остава собственик на язовира, а частен оператор използва неговия воден ресурс за производство на електроенергия при условията на издадени разрешителни.
В продължение на години общественото мнение приема, че язовир „Копринка“ е „язовирът на НЕК“.На 1 февруари 2024 година самата Националната електрическа компания официално заявява, че не е собственик на язовир „Копринка“, нито го стопанисва като воден обект. В същото време дружеството посочва, че извършва техническата експлоатация, ремонта и поддръжката на язовирната стена и хидротехническите съоръжения, въпреки че няма акт, с който те да са му предоставени за управление.
Това поставя въпроса:Ако НЕК не е стопанинът, кой е?
През 2024 година казусът достига до Министерския съвет.На една маса сядат представители на Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието, НЕК, Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, Областната администрация и други компетентни институции.Задачата е една – да бъде изяснено кой следва да управлява язовир „Копринка“ и дали е необходимо Министерският съвет да приеме допълнителни актове, с които управлението на този стратегически държавен обект да бъде възложено на конкретна институция.
Повече от две години след започването на тази процедура окончателно публично решение по казуса все още няма.Докато държавните институции продължават да изясняват кой носи пълната отговорност за управлението на язовира, районът около „Копринка“ се променя.По бреговете се появяват каравани, временни постройки, понтони, оградени терени и други обекти, за част от които през годините са подавани сигнали и са извършвани проверки от различни контролни институции.Местни жители неведнъж определят ситуацията като „анархия“, защото според тях всеки поставя каквото прецени, а държавата реагира едва след подадени сигнали или последващи проверки.
Така един стратегически държавен обект се оказва в ситуация, при която различни институции упражняват отделни правомощия, но липсата на ясно определен орган, който да стопанисва язовира като цяло, затруднява координацията и контрола върху бреговата ивица и прилежащите държавни терени.След повече от 70 години експлоатация няма спор, че язовир „Копринка“ е публична държавна собственост.Няма спор и че НЕК поддържа язовирната стена, а частен оператор използва водния ресурс за производство на електроенергия съгласно издадените разрешителни.Но въпросът, който и днес остава без окончателен публичен отговор, е друг:
Коя държавна институция носи цялостната юридическа, административна и имуществена отговорност за управлението на язовир „Копринка“?
Докато този въпрос няма еднозначно решение, един от най-важните язовири в България ще продължи да бъде пример за разминаването между държавната собственост, фактическата експлоатация и административното управление.Разминаване, чиито последици се виждат не само в документите, а и по самите брегове на язовира.