Всяка година стотици хиляди работници и служители в България плащат членски внос на синдикалните организации с очакването, че средствата ще бъдат използвани за защита на трудовите им права. Но доколко членовете знаят къде отиват тези пари и кой контролира разходването им?
Според уставите на повечето синдикални организации членският внос обикновено е около 1% от месечния доход, като част от сумата остава в местната синдикална структура, а останалата се превежда към регионални и национални организации.
Синдикатите посочват, че членският внос финансира:
правна защита на членовете,водене на колективни трудови преговори,обучения и квалификация,социални помощи,административна дейност, организиране на протести, конференции и кампании и издръжка на синдикалните структури и служители. Финансовата дейност по правило се извършва по бюджет, одобрен от общите събрания на съответните синдикални организации, като начинът на разходване следва да бъде регламентиран във вътрешните им правила.
Точният размер на събраните средства не се публикува централизирано.
Журналистическо разследване на Свободна Европа от 2025 г. изчислява, че само в образователната система членският внос достига над 20 милиона лева годишно. В публикацията се твърди, че много членове не получават достатъчно информация как се разходват средствата, а финансовите отчети не винаги са публично достъпни. За разлика от държавните институции, синдикатите са юридически лица с нестопанска цел и не са длъжни да публикуват подробно всяко свое финансово плащане. Законът не изисква публичен отчет за всяка разходвана сума, а контролът е предимно вътрешен – чрез контролни комисии и ревизионни органи .
Това означава, че обикновеният член често може да получи информация единствено ако организацията доброволно я предостави или ако уставът предвижда такова право.
Представител на синдикалните организации подчертават, че средствата се разходват съгласно приети бюджети и решения на изборните органи, а всеки член има право да поиска информация по вътрешния ред на организацията.
Докато синдикатите настояват за прозрачност от държавата и работодателите, все повече техни членове поставят същото изискване и към собствените си организации.