Когато говорим за Васил Левски, най-често свързваме делото му с Карлово, Ловеч или София. Малцина обаче знаят, че според едно от най-задълбочените изследвания за Апостола именно Казанлъшкият край може да е сред първите места, където започва изграждането на неговата тайна революционна организация.Тази теза защитава дългогодишният директор на Исторически музей „Искра“ и изследовател на Левски д-р Косьо Зарев. Повече от половин век той посвещава на издирването на документи, спомени и архивни свидетелства за дейността на Апостола в Розовата долина. Резултатът са три книги, които и днес се приемат като най-пълното изследване за Левски в Казанлъшкия край. Най-интересният извод на историка е, че след първата си революционна обиколка Левски не се отправя директно към Карлово, а насочва вниманието си към Казанлъшкия край. По време на тази обиколка той не създава комитети, а проучва хората – търси личности, на които може да се довери, и проверява дали местното население е готово да подкрепи идеята за вътрешна революционна организация. Едва при следващото си идване започва изграждането на комитетската мрежа. Именно затова д-р Зарев допуска, че първите тайни комитети може да са възникнали именно в Казанлъшкия край. Според изследователя изборът не е случаен. Шипка вече има будно читалище и активни общественици, а членовете на читалището впоследствие стават и гръбнак на местния революционен комитет. Така просветното дело и революционната организация започват да вървят ръка за ръка. co)
В своите проучвания д-р Зарев открива и друго важно свидетелство – разказ на комитетски деец от село Коларово, който изброява революционните комитети в Старозагорския окръг. От него става ясно, че само в Казанлък и околията действат седем комитета – доказателство, че Розовата долина е сред най-добре организираните райони на Вътрешната революционна организация. Любопитно е, че първата книга на д-р Зарев излиза през 1973 г. след петгодишно издирване на архиви и живи свидетелства. Когато започва работа в музея през 1968 г., все още има хора, които пазят разкази, предавани от преки съратници на Левски. Благодарение на тези срещи историкът успява да съхрани сведения, които иначе биха били изгубени завинаги.