Делото на гражданин от Стара Загора, започнало преди близо десет години, се превърна в ключов казус, който доведе до промяна в съдебната практика относно юридическата промяна на пола в България.
Всичко започва през 2017 г., когато К.М.Х., роден като мъж, подава молба до Община Стара Загора с искане в акта му за раждане да бъде вписан женски пол, както и да бъдат променени собственото, бащиното и фамилното му име. Общината отказва да извърши исканата промяна, а впоследствие отказът е потвърден и от Районния съд, и от Окръжния съд в Стара Загора.През 2020 г. казусът достига до Върховния касационен съд . Вместо незабавно решение, делото поставя началото на поредица от производства, които променят съдебната практика в страната. Следват тълкувателни решения на Конституционния съд и на ВКС, които временно затварят възможността за юридическа промяна на пола, а впоследствие по преюдициалното запитване, отправено именно по старозагорския казус, се произнася и Съдът на Европейския съюз.
На 22 юли 2026 г. Върховният касационен съд окончателно разгледа делото на К.М.Х. и допусна промяна на данните за пола и имената в актовете за гражданско състояние. Така след години съдебни спорове случаят от Стара Загора се превърна в първия, който на практика отвори отново възможността за юридическа промяна на пола след решението на Съда на Европейския съюз.
В мотивите си върховните съдии подчертават, че правото на лична идентичност и човешко достойнство следва да бъде защитено и че българските съдилища са длъжни да прилагат правото на Европейския съюз, когато то е приложимо. Според тях отказ за промяна, основан единствено на липсата на специална законова уредба или на морални и религиозни съображения, представлява неравно третиране. Въпреки това ВКС подчертава, че промяната не се допуска автоматично. Всеки случай следва да бъде преценяван индивидуално, като съдът изследва наличието на медицински критерии за транссексуалност и трайно, сериозно решение на лицето да живее съобразно своята полова идентичност.