В България май всеки град, в който цъфти поне една роза, вече иска да има свой Празник на розата. Сцена, музика, носии, розобер, царица и няколко официални гости. И готово – поредният празник, който претендира да бъде част от голямата традиция.
Само че има един проблем. Празникът на розата не е просто събитие в културния календар. Той е история, идентичност и символ. И неговото име е Казанлък.
Още през 1903 година казанлъчани поставят началото на традиция, която повече от 120 години превръща града в световно разпознаваем център на розата. Празникът преживява войни, политически режими, икономически кризи и обществени промени. Поколения наред Казанлък изгражда неговия облик, докато той се превърне в една от визитните картички на България.
И сега изведнъж всички искат същото.
Карлово празнува розата. Павел баня има Празник на розата и минералната вода. Гурково също организира свой Празник на розата. И това са само част от събитията, които се провеждат в региона. Разбира се, никой не може да забрани на един град да почита розопроизводството. Розата не расте само в Казанлък. Тя е поминък на хиляди хора в цялата Розова долина. Но между това да почиташ собствения си поминък и да се опитваш да повториш вече наложен празник има огромна разлика.
Защото не можеш да си присвоиш история само като сложиш същото име на плаката.
Защо всички искат Празник на розата? Отговорът не е сложен. Защото той е успешен. Защото привлича туристи, носи популярност, пълни хотели и заведения, създава възможности за реклама. Защото розата продава. А в днешно време всеки иска част от тази популярност.
Само че популярността не се ражда с решение на общински съвет. Тя не се купува с бюджет за концерт и не се създава с покана към поредната фолкзвезда.
Казанлък е градил този образ повече от век.
Показателно е, че Община Казанлък дори е регистрирала „Празник на розата“ като марка. Регистрацията е направена през 2021 година, а през 2024 година общината обяви подновяването на защитата до 2034 година. Това не означава, че някой притежава самата роза или може да забрани всички празненства, посветени на нея. Но показва колко сериозно Казанлък приема защитата на своята традиция.
И тук идва големият въпрос: защо вместо да развиват собствената си идентичност, толкова общини предпочитат да използват вече разпознаваем модел?
Нима Павел баня няма достатъчно силен образ със своите минерални извори? Нима Карлово няма своя история и традиции, които заслужават самостоятелно представяне? Нима всяко населено място в Розовата долина не може да намери собствен начин да разкаже за розата, без да превръща празника в състезание кой ще има по-голяма сцена и по-шумна програма?
Истинският проблем не е, че хората празнуват розата. Проблемът е, когато празникът се превръща в инструмент за местен престиж, вместо в уважение към традицията.
И когато всяка община започне да организира свой Празник на розата, има риск най-разпознаваемото събитие постепенно да изгуби част от своята уникалност в очите на туристите.
Това не помага на региона. Напротив , вместо обща туристическа стратегия, при която Казанлък е естественият център, а останалите общини допълват преживяването със своите забележителности, се получава надпревара за внимание.
А големият губещ може да се окаже самата традиция.
Никой не оспорва правото на Карлово, Павел баня, Гурково или което и да е друго населено място да празнува розобера. Напротив – колкото повече хора познават българската маслодайна роза, толкова по-добре.
Но има разлика между празник на розопроизводителите и Празника на розата като исторически изградена емблема.
Едното е почит към поминъка. Другото е културна идентичност, създавана поколения наред.
Казанлък не е просто поредната точка на картата на Розовата долина. Той е градът, превърнал розата в празник с международна известност.
И колкото и сцени да бъдат построени, колкото и царици да бъдат коронясани, колкото и празнични шествия да преминат по улиците на други градове, историческият факт остава непроменен.
Празникът на розата започва от Казанлък.
Другите могат да празнуват розата. Могат да създават свои традиции, да привличат туристи и да показват красотата на българския поминък.
Но не е нужно всички да правят копие на едно и също.Защото рози има на много места. Но Казанлък е само един.