Над 16 000 км за осем месеца. Това е разстоянието, което прелетя голяма белочела гъска маркирана от екип на ,,Зелени Балкани“ в началото на месец март със сателитен предавател. Птицата беше рехабилитирана в Спасителния център и освободена на седми март в района на Атанасовско езеро, където беше останало едно от последните ята зимуващи гъски в страната. Това се оказва изключително навременно защото след по-малко от 48 часа ятото отлита на север.
Впечатляващ е бил първият етап от миграцията, при който гъската прелита над 1280 км прекосявайки северната част на Черно море, Азовско море и достигайки долината на река Манич в Русия достигайки скорост от над 100 км/ч и височина над 1000 м. Птицата остава в този район до края на месец март, възстановявайки силите си и трупайки резерви за следващите етапи от дългия път на североизток. В началото на април гъската се придвижва до река Урал и продължава пътя си на изток навлизайки в северен Казахстан и установявайки се около река Ишим. Миграцията на север продължава в средата на май, достигайки брега на залива Об на Карско море в района на вливане на реките Пур и Таз. По-голямата част от юни птицата прекарва в Таймирския резерват на едноименния полуостров, прелитайки над 1400 км. В началото на юли гъската се установява на брега на едно от милионите тундрови езера, разположено на по-малко от пет километра от морския бряг на Северния ледовит океан. Това най-вероятно е мястото където гнезди , защото напуска района чак в края на август, когато започва своята миграция на юг.
В средата на октомври вече достига обратно Казахстан, преминавайки на около 100 км западно от столицата Астана. На 4 ноември е на брега на Азовско море в близост до Мариупол в Украйна, продължавайки полета си на запад и достигайки езерото Балта Алба в Румъния през ранния следобед на следващия ден. От тогава до днес птицата се придържа в различни езера в района на окръг Бузъу. А за този период от осем месеца гъската е прелетяла над 16 000 км. Тази история илюстрира красотата и изумителната сила на природата и ни напомня, че е наш дълг да я опазваме от негативно въздействие, за да не я изгубим безвъзвратно.