Върховният касационен съд (ВКС) окончателно се произнесе по дело за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като с решение по гр.д. № 892/2024 г. намали размера на присъденото от предходните инстанции обезщетение на Ивайло Димов , бивш началник на сектор в ГДБОП – Стара Загора, от 100 000 лв. на 60 000 лв.
През 2016 г. срещу него бе повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление – склоняване на длъжностни лица в съдебната система да нарушат служебните си задължения. Последва показна акция на Прокуратурата и ДАНС с публично отразяване в медиите и силен обществен отзвук. Ищецът бе арестуван, обискиран и обвинен за престъпления по чл. 289 и чл. 282 от Наказателния кодекс.Наказателното производство приключи с окончателна оправдателна присъда на Върховния касационен съд на 28 януари 2020 г., след близо 3 години и половина съдебни и дисциплинарни процедури, по време на които Ивайло Димов е преживял тежък личен и професионален срив.
След края на делото бившият полицейски шеф заведе граждански иск срещу Прокуратурата на Република България, претендирайки 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – стрес, загуба на сън, страх, отхвърляне от обществото, развален брак, влошено здраве, унижение и срив в авторитета му като полицай.Окръжен съд – Стара Загора му присъди 100 000 лв., а Апелативен съд – Пловдив потвърди решението. Прокуратурата обжалва размера като прекомерен, а Димов обжалва отказа да му бъде присъден пълният размер от 200 000 лв.
След детайлен анализ на медицински и психологични експертизи, свидетелски показания и правни аргументи, ВКС прие, че реалните неимуществени вреди, причинени от наказателното производство, са значителни, но не оправдават обезщетение в първоначално присъдения размер.
Съдът прие, че:
• Част от вредите, като разводът, не могат да се свържат пряко и единствено с наказателното дело.
• Заболяването „високо кръвно налягане“ може да е повлияно и от други фактори, включително служебен стрес и лични обстоятелства.
• Ивайло Димов е бил временно отстранен от длъжност, но по-късно възстановен, а професионалната му репутация не е напълно компрометирана, тъй като е продължил кариерата си в МВР.
Въз основа на тези факти, както и с оглед на икономическите условия към 2020 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда, ВКС присъди окончателно обезщетение в размер на 60 000 лв., като отхвърли претенцията за още 40 000 лв.. Съдът преразгледа и адвокатските разноски – намали ги от 3318 лв. на 1990,80 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.