В архивите на Държавна агенция „Архиви“ на Република Турция е открит документ, който хвърля нова светлина върху историческото значение на българската Розова долина и нейното място в Османската империя.
Документът, датиран от 24 декември 1901 г., свидетелства за мащабна доставка на 100 000 розови фиданки от Карлово и Казанлък. Те са били предназначени за засаждане в султанските дворцови градини, както и за развитие на производството на розово масло.Текстът на документа ясно посочва целта на тази инициатива – не само естетическо облагородяване на дворцовите пространства, но и насърчаване на производството на ценния продукт, който по това време вече е бил известен със своето високо качество.Историците отбелязват, че този факт потвърждава значимата роля на региона около Казанлък и Карлово като център на розопроизводството още в края на XIX и началото на XX век. Българските рози са били високо ценени и търсени дори от най-високите слоеве на Османската империя.
Откритието подчертава не само икономическата стойност на розопроизводството, но и културната връзка между региона и имперските традиции, свързани с парфюмерията и дворцовото градинарство.
Според експерти, подобни архивни свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на историческите контакти и обмен между българските земи и Османската империя, както и за утвърждаването на Розовата долина като символ на качество и традиция.