Окръжният съд в Стара Загора нанесе тежък процесуален удар по акт на Районния съд в Казанлък, постановен от съдия Деян Илиев. По-горната инстанция отмени като неправилно и незаконосъобразно прекратяването на наказателно дело от частен характер срещу Павел Белишки, свързано с твърдения за обида чрез публикации.Вместо спорът да бъде разгледан в открито съдебно заседание, първата инстанция го е прекратила още на предварителен етап. Последвалата въззивна проверка обаче разбива един след друг основните мотиви, върху които е стъпило прекратяването.
Първият проблем е повече от показателен. Съобщението с указанията за отстраняване на нередовности е връчено на 10 юли 2026 г., като е предоставен седемдневен срок. Производството обаче е прекратено още на 15 юли , преди срокът да е изтекъл.Окръжният съд определя прекратяването като преждевременно и приема, че това представлява самостоятелно основание за отмяна. Последицата не е квалифицирана като дребен технически пропуск , въззивният съд изрично говори за нарушено основно право на защита.Това обаче е само началото на критиките към подхода на съдия Диян Илиев.
Районният съд е приел, че дадените указания не са изпълнени. Окръжният съд стига до обратното заключение. Според въззивните съдии в тъжбата са посочени достатъчно подробно времето, мястото и начинът на твърдените деяния, както и конкретните изрази, за които се твърди, че са обидни.Окръжният съд отхвърля и изискването да бъдат копирани цели публикации. В определението е записано, че подобно изискване представлява излизане извън рамките на чл. 81, ал. 1 от НПК от страна на съда. Пълният контекст според въззивната инстанция е въпрос на изследване и доказване при разглеждането на делото по същество, а не основание тъжбата да бъде спирана още на предварителния етап.
Първата инстанция е намерила проблем и с мястото на твърдените деяния. И този аргумент не издържа пред Окръжния съд. Формулировката на въззивния състав е категорична – „пределно ясно е“, че мястото е Казанлък.Най-тежката част от определението обаче е свързана с начина, по който съдията-докладчик е разглеждал самия спор.Вместо да се ограничи до въпроса дали тъжбата е редовна и допустима, първата инстанция е започнала да обсъжда дали твърдяното деяние представлява престъпление или правомерно упражняване на право на мнение.
Окръжният съд изрично посочва, че това са въпроси по съществото на спора.
Така съдията-докладчик е навлязъл в същината на делото още в закрито заседание – без съдебно следствие и преди страните да получат възможност да защитят тезите си в състезателен процес.
И тук идва най-тежката констатация на Окръжния съд.Според въззивните съдии съдията-докладчик „едва ли не е предрешил спора по същество“, без да даде възможност на частния тъжител да защити тезата си в състезателно производство.Окръжният съд определя това като съществено нарушение на правото на защита.
Критиката стига дори до въпроса за безпристрастността при бъдещото разглеждане. Въззивният състав отбелязва, че случилото се би могло да бъде тълкувано като бъдещо основание за самоотвод или отвод на съдията-докладчик, макар изрично да оставя този въпрос на преценката на съдията и на страните.Равносметката за работата на първата инстанция по конкретното производство е тежка: дело е прекратено преди изтичането на дадения срок; въззивният съд установява нарушение на правото на защита; отхвърля извода, че тъжбата не е достатъчно конкретна; определя едно от поставените изисквания като излизащо извън рамките на НПК; отхвърля аргумента за неясно място на деянието и накрая стига до констатацията, че съдията-докладчик „едва ли не е предрешил спора по същество“.При такава поредица от констатации трудно може случилото се да бъде сведено единствено до обикновено различие в юридическите виждания на две съдебни инстанции. Окръжният съд последователно отхвърля ключовите мотиви на първоинстанционния акт и установява съществено нарушение на едно от фундаменталните процесуални права – правото на защита.
В крайна сметка Окръжният съд приема изложените в жалбите съображения за основателни, отменя прекратяването като неправилно и незаконосъобразно и връща делото на Районен съд Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия. Делото за обида срещу Павел Белишки трябва да продължи в открито съдебно заседание при спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност на страните.Определението на Окръжен съд Стара Загора е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.Най-тежкото в този случай не е, че един съдебен акт е отменен. Съдебни актове се отменят. Тежкото е защо е отменен.Когато по-горната инстанция стига до констатации за нарушено право на защита и за съдия-докладчик, който „едва ли не е предрешил спора по същество“, вече не говорим за дребна техническа неточност. Говорим за начина, по който е упражнена съдебната власт по конкретното дело.
И тук идва неудобният въпрос: кой носи отговорност за лошото качество на един съдебен акт, когато последиците от него се понасят не от магистрата, който го е постановил, а от гражданите, принудени да търсят поправка от следващата инстанция?
За съдия Деян Илиев най-тежката критика не може да бъде написана от гражданин. Тя вече се съдържа в определението на тричленния състав на Окръжния съд. И именно затова никакъв епитет не е необходим.Правосъдието не се измерва с броя написани страници и постановени актове. Измерва се с това дали законът е приложен така, че гражданинът да получи справедлив процес. А когато по-горният съд трябва да върне делото, за да бъде осигурено именно това, обществото има пълното право да пита какво качество на правосъдие е получило на първа инстанция.Окръжният съд вече е поставил своята окончателна оценка върху конкретния акт – „неправилен и незаконосъобразен“.Съдебният акт е отменен. Но въпросът за професионалната отговорност за начина, по който се е стигнало до него, остава. И той е много по-тежък от всяка дума, която би могла да бъде написана в една критична публикация.