Наказателното дело от частен характер срещу Павел Белишки за твърдения за обида чрез публикации отново е без дата за съдебно заседание. Съдията-докладчик Деян Илиев е излязъл в едномесечен отпуск, без преди това да насрочи делото.
Това се случва, след като Окръжният съд в Стара Загора отмени като неправилно и незаконосъобразно предишното му прекратяване на същото производство. Въззивната инстанция установи преждевременно прекратяване и нарушение на правото на защита и стигна до тежката констатация, че съдията-докладчик „едва ли не е предрешил спора по същество“. Посочена беше и възможността за обсъждане на отвод или самоотвод.Илиев обаче остава по делото. Заседание няма. Следва месец отпуск.
Тук вече въпросът не е за правото на съдията да почива, а за изпълнението на процесуалните му задължения.Чл. 252, ал. 4 НПК предвижда при производство, образувано по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик да го насрочи в едномесечен срок, когато са налице основания за разглеждането му в съдебно заседание.
Затова Районният съд в Казанлък дължи на обществото конкретни дати : кога делото е върнато, кога е докладвано на Деян Илиев и кога изтича приложимият срок. Едва по тази хронология може категорично да се установи има ли нарушение на НПК.
Но поведението на съдията неизбежно поставя и по-тежките въпроси.Гони ли се давност? Поет ли е ангажимент? Дадено ли е обещание? Поръчка ли се изпълнява?След отмененото прекратяване, тежките констатации на Окръжния съд и сегашното ненасрочване именно действията на съдията пораждат съмнения.Защото давността в наказателния процес не е формалност. При достигане на приложимата абсолютна давност наказателното преследване се изключва и производството подлежи на прекратяване.
Тогава съдът вече може изобщо да не стигне до произнасяне по съществото на обвинението.Районният съд в Казанлък затова дължи отговор какво се случва с това дело и какво е направено, за да бъде разгледано в предвидените от закона срокове.Съдебната независимост защитава съдията от натиск.Тя не го освобождава от НПК.Правосъдието не се измерва само с написаното в съдебните решения. Измерва се и с поведението на онези, на които държавата е дала властта да ги постановяват.
Когато един съдия оставя след себе си отменен като незаконосъобразен акт, констатирано нарушение на правото на защита и дело, което отново чака, обществото има право да поиска обяснение.Защото съдията не е над правосъдието. Той е човекът, който трябва да го олицетворява.