8 март 1982 г. . Казанлъчани го помнят като деня на най-голямата катастрофа в града . Малко след 14 ч. пътнически влак от Карлово за Тулово помита градски автобус на прелеза до фабрика ,,Кремона“. Загиват 13 души.По ирония на съдбата навръх женския празник жертвите са само мъже. Следствието и съдът установяват, че пазачката на прелеза Жечка Станева, на 52 г., забравила да пусне бариерите. Тя приела телефонограмата, че влакът е тръгнал от най-близката до Казанлък гара Дунавци, но точно в този момент в кантона дошла колежката й Златка, за да й донесе подаръка за Осми март. Оказало се, че Жечка трябва да доплати 30 ст., тъй като подаръкът, за който вече никой не се сеща какъв е бил, се оказал по-скъп от сумата, отпусната от профкомитета. Жената се засуетила и не посегнала към ръчката за бариерите, която била на 2 м от нея. Пред съда тя твърди, че не е чула сигнала на връхлитащия влак. Шофьорът на автобуса Александър Абрашев пък се полъгал по вдигнатите бариери и по самосвал, който преминал през линията преди автобуса без проблеми. Рейсът навлязъл в прелеза бавно – с 25-30 км/ч. В последния момент шофьорът видял влака и се опитал с мръсна газ да избегне удара. Изправил се с цял ръст върху педала на газта, но мотрисата помела задната част на автобуса. През прелеза тогава минавала ,,тройката“- рейсът за близкото с. Копринка . Част от пътниците били тръгнали да празнуват на язовира. Други били ученици от близкото СПТУ по хидравлика и пневматика и се прибирали на село след училище. Затова и сред жертвите има шест 18-годишни момчета. Те се качили само 2 минути преди нещастието от последната спирка преди фаталния прелез . Новината за катастрофата се разнася бързо. В Казанлък става страшно – хвърчат линейки, раждат се страховити слухове – че е гръмнала оръжейницата ,,Арсенал“ и какво ли не. След това стотици казанлъчани хукват към болницата, където са откарани труповете, за да търсят близките си.. Принудихме се да вдигнем по тревога военно поделение и с 2 кордона войници и милиционери опасахме болницата, за да запазим реда, спомня си следователят по делото . Най-страшното било, когато трябвало близките да разпознават труповете на загиналите. Повечето били младежи без документи за самоличност.ю Градът настръхна, искаше да линчува пазачката на прелеза. Наложиха й задържане под стража, но за да я скрием от отмъщение, първо я прибрахме в психиатричната болница в Раднево, разказва още следователя .На другия ден в централните вестници няма и дума за трагедията. Само на 12 март в местния в. „Искра“ най-долу на трета страница излиза кратко съобщение. Фаталният прелез на линията София – Бургас през Карлово веднага е затворен. През 1980 г. е решено на мястото на прелеза да се изгради надлез. Казанлъчани искат смъртна присъда за Жечка Станева. Осъждат я на 15 г. затвор. Жената се признава за виновна и съжалява за случилото се. Реално осъдената прекарва зад решетките 7 г., 6 месеца и 27 дни, пише в съдебните архиви.
