Днес беше един много срамен и поучителен ден за България ! Ден , който трябва да запомним и ако скоро се наложи да се явим пред урните , да си припомним: днес беше ден с много пяна , с много срам , с много поуки. С много гняв, с много омраза , с много подлост , с много лицемерие и простотия. Ден в който маските на много от тези на които сме делегирали сегашното и бъдещето си , паднаха. И вчера беше такъв. Нещо повече – от днес се чудя всъщност живяли ли сме ги всичките тези 32 години , с всичките надежди, провали и лишения . И дали наистина като граждани и хора, тези 32 години нещо се случи с нас ? Днес се чудя и нямам отговор , всъщност имали ли сме държава въобще и на кого е била тя . И дали винаги държавата България не е била частен парцел на някой. Или парцел с мераци на някой . Как иначе да разбирам вчерашното преемоционално слово на Петко Петков – бащата на Премиера Кирил Петков , който с мегафон пред паметника на Цар Освободител бранеше Правителството на сина си . Разбирам бащинската тревога за съдбините на сина , но не разбирам Харвардската глупост и недалновиден ПР по отношение на този твърде грешен , макар и емоционален ход . Да говори ТАТИ. В този смисъл Държавата/ територията България/, частна фирма ли е на сем. Петкови или суверен обект на българския народ? И още – след като битката за съдбините на България се е превърнала в семейна, династическа и бизнес битка , ние парламентарна Република ли сме или фалирала фирма с прокурист? И ако сме се докарали дотам , че да се обиждаме на ,,тъпанари“, ,,духачи и духалки“, ,,корупционери и издухани“, всъщност граждани ли сме или изсъхнали от комплексите си страхливи мишки? Мишки , които ще продължат да ближат отровата , маскирана пък било то и като хранителни добавки , ще припадат от опиянение от мегафон речите на ТАТИ и на лидерката Корнелия или ще се самоиздухаме от глупост , страх и алчност. Бедни и богати. Нали разбрахте : може да оцелеят онези с 4-те SMS-а . И Киро. Щото е на добавки. И умно – красивите , щото са на системи отвън и пембяните , щото в името на властта , макар и валс последен са говоти на всичко само и само да спасят Кире , като Матросов на амразурата. А ние ли ? Ще го духаме, който може .
Деляна Бобева